Решение № 7337 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2016 г.

Решение № 7337 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Шумен, против решение № 5 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 240/2015 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменено решение № Реш-53 от 10.11.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Шумен и потвърденото с него разпореждане № 2116-27-67#1 от 29.09.2015 г., досежно постановен отказ за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Навеждат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. С. С., чрез адв. Василев, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като съобрази оплакванията, становищата и заключенията на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № Реш-53 от 10.11.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Шумен и потвърденото с него разпореждане № 2116-27-67#1 от 29.09.2015 г., с което е постановен отказ за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен за ново произнасяне по заявление вх. № 2116-27-67 от 31.08.2015 г., депозирано от М. С. С. За да постанови това решение, съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано отпускане на наследствена пенсия на жалбоподателката от починалия й съпруг, тъй като същата е отговаряла на условията по чл. 82, ал. 2 КСО. Решението е правилно. Със заявление вх. № 2116-27-67 от 31.08.2015 г. М. С. е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия от починалия й съпруг Недко Стоянов. С разпореждане № 2116-27-67#1 от 29.09.2015 г., на ръководителя на "ПО" е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към датата на заявлението същата няма изискуемата възраст по чл. 82, ал. 2 КСО. Прието е, че при подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 56 години 7 месеца и 15 дни, а съгласно чл. 82, ал. 2 КСО преживелият съпруг придобива право на наследствена пенсия, при условие, че е навършил възраст 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № Реш-53 от 10.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, което е предмет на оспорването пред административния съд. Административният орган е посочил, че по сега действащото законодателство С. ще навърши възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО на 16.09.2021 г., когато ще навърши 62 години и 8 месеца. За нея възрастта по чл. 82, ал. 2 КСО била 57 години и 8 месеца, а към датата на подаване на заявлението - 31.08.2015 г., тя имала навършени 56 години 07 месеца и 15 дни, с което не отговаряла на условията по чл. 82, ал. 2 КСО. В чл. 82, ал. 2 КСО е предвидено, че преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; като от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Следователно, от 01.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 8 месеца. За 2014 г. тази възраст не е променена, тъй като с § 6б ПЗР КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. За 2015 г. тази възраст също не е променяна, тъй като с § 6б, ал. 2 от ПЗР на КСО, в сила от 01.01.2015 г. е регламентирано, че за 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените. Правилно административният съд е приел, че изпълнението на условията за отпускане на наследствена пенсия на преживял съпруг следва да бъде преценено към момента на подаване на заявлението, включително и на изискването за навършена възраст на преживелия съпруг. В конкретния случай, за 2015 г., когато е подадено заявлението за отпускане на наследствена пенсия от М. С. като преживяла съпруга, възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО е 60 години и 8 месеца и затова минимално изискуемата възраст за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг, когато не е неработоспособен, предвидена в чл. 82, ал. 2 КСО, посочена като "5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО", е навършени 55 години и 8 месеца. По делото е безспорно установено, че М. С. е имала навършена възраст 56 години 7 месеца и 15 дни към момента на подаване на заявлението, поради което е отговаряла на изискването по чл. 82, ал. 2 КСО за минимална възраст за отпускане на наследствена пенсия по този ред. Aдминистративният орган неправилно е приел, че възрастта по чл. 82, ал. 2 КСО следва да бъде изчислена спрямо възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, която би била приложима, ако лицето се пенсионира по общия ред. Както правилно е приел административният съд, това тълкуване поставя възникването на релевантния факт - навършване на минималната възраст за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг по чл. 82, ал. 2 КСО, от настъпването на бъдещо събитие - действие през следващите 5 години на приложимите правни норми със същото съдържание, каквото е то в момента на подаване на заявлението. Действието на норма със същото съдържание през следващите 5 години не е сигурно и затова няма основание възникването на сега претендирани права да се преценява с оглед на евентуалното действие на правна норма в бъдеще. Изложените от съда в подкрепа на тези твърдения мотиви са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. По посочените съображения, към датата на подаване на заявлението М. С. е отговаряла на всички условия по чл. 82, ал. 2 КСО за отпускане на наследствена пенсия от починалия й съпруг, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания отказ за отпускане на пенсия при условията на чл. 82, ал. 2 КСО. С оглед горното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото, а именно договор за правна защита и съдействие от 06.04.2016 г. се установява, че са направени разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат поставени в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,