Решение № 14967 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2018 г.

Решение № 14967 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" срещу Решение № 1818 от 21.03.2018 г. по адм. дело № 8350/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение за определяне на финансова корекция № ФК-15 от 27.06.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020 г.". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба има оплаквания, че съдът е формирал извод за законосъобразност на акта, без да обсъди представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и оплакванията на жалбоподателя и без да извърши проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество – да бъде отменено решението за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноските за водене на дело. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020 г." чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимални размери. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение за определяне на финансова корекция № ФК-15 от 27.06.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020 г.", с което на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" е наложена финансова корекция в размер на 5 % от всеки допустим разход, финансиран от безвъзмездна финансова помощ по Договор № 4917 от 24.02.2015 г. с предмет "Изготвяне на ПУП и технически проект за модернизация на железопътен участък: "София-Перник-Радомир" с изпълнител ДЗЗД "НЕТ-ИТАЛФЕР-ИКЮИ" на стойност 6 600 000 лв. без ДДС по проект BG16 M1 OP001-002-0002 "Техническа помощ за подготовка на проект "Модернизация на жп линия София-Перник-Радомир-Гюешево-граница с Република Македония". В акта за финансова корекция са изложени констатации за допуснати три нередности: 1. незаконосъобразен срок за получаване на оферти за участие - нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (наредбата); 2. незаконосъобразен срок за закупуване на документацията за участие - нередност по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата; 3. незаконосъобразна методика за оценка на офертите – нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата. При проверка на законосъобразността на акта съдът е възприел изцяло изводите на административния орган по фактите и правото и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил посочените в жалбата основания за незаконосъобразност на административния акт. Съдът не е разгледал съображенията на жалбоподателя, че по същия договор вече е наложена финансова корекция с предходен акт, нито е събрал доказателства за изясняване на спора в тази връзка. Още с жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, жалбоподателят е представил писмо рег. № 14-00-1590/24.11.2015 г. (л. 29), с което жалбоподателят твърди, че му е наложена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на същия договор с изпълнител ДЗЗД "НЕТ-ИТАЛФЕР-ИКЮИ". Съдът не е изяснил какъв е характерът на този акт, влязъл ли е в сила и какво е правното му значение за спора. Не е извършил проверка дали е налице изменение на влязъл в сила акт за финансова корекция и не е изложил мотиви дали са налице основанията за това съгласно специалния закон (чл. 74 от ЗУСЕСИФ). Съдът не е обсъдил коя е приложимата редакция на Закона за обществените поръчки към датата на извършване на описаните в акта нарушения. Нарушението на националното право е елемент на фактическия състав на нередността, поради което при проверка на законосъобразността на акта за финансова корекция съдът е длъжен да изложи конкретни мотиви от фактическа и правна страна дали нарушението е извършено. Съдът не е изложил обосновани правни изводи кой е приложимият материален закон за квалификация на констатираните нарушения като нередности и как е формирана стойността на основата на финансовата корекция, нито е събрал доказателства за изясняване на относимите към тези въпроси факти и обстоятелства. Съдът е приел за приложима Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г.), позовавайки се на съдебна практика и правна уредба (§ 8, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ), които касаят приложението на нормативни актове, издадени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, включително отменената Методология (отм., бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г.). Доколкото по делото има данни, че дейностите по процесния Договор № 4917 от 24.02.2015 г. за възлагане на обществена поръчка първоначално са били част от проект "Модернизация на железопътната линия София-Перник-Радомир-част от Трансевропейската транспортна мрежа" по ОП "Транспорт" за програмния период 2007-2013 г., а след това са били прехвърлени за финансиране по проект "Модернизация на жп линия София-Перник-Радомир-Гюешево-граница с Република Македония" по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020 г. ", съдът е следвало да изясни въпроса кой програмен период касае корекцията и какви средства обхваща – дали само средства от ЕСИФ, или и средства национално съфинансиране и собствен принос. Отговорите на тези въпроси са от значение, първо, при преценка дали актът е издаден от компетентен орган, второ, дали нередностите правилно са били квалифицирани по наредбата (съгласно § 1, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет № 57 от 28 март 2017 г. отменената Методология продължава да се прилага до издаването на декларация за приключването и окончателен контролен доклад на програмен период 2007 – 2013 г. или до окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия), трето, при разглеждане на оплакването на жалбоподателя относно неправилно определен размер на основата на финансовата корекция върху цялата стойност на допустимите разходи по договора, което оплакване също не е обсъдено от съда. За тази цел съдът е следвало да събере като доказателства договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен през стария програмен период 2007-2013 г. (Договор № ДОПТ № 38 от 12.11.2013 г.), анекса към него (Анекс № 1 ДОПТ-50/29.12.2015 г.), както и доказателства дали към датата на издаване на процесния акт изпълнението на ОП "Транспорт" за програмния период 2007-2013 г. е приключило с издаване на документите по § 1, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет № 57 от 28 март 2017 г. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт както на посочените от оспорващия основания, така и на всички останали основания по чл. 146 от АПК. В случая съдът се е произнесъл, без да обсъди в цялост направените в жалбата оплаквания и без да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е събрал също така необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, с което е нарушил разпоредбите на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Основателни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че в решението фактите по делото са посочени непълно, а правните изводи изцяло повтарят констатациите на административния орган, с което съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да задължи ответника да представи в цялост преписката по издаване на акта за предходната финансова корекция и доказателства дали е влязъл в сила, договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен през стария програмен период 2007-2013 г. (Договор № ДОПТ № 38 от 12.11.2013 г.), анекса към него (Анекс № 1 ДОПТ-50/29.12.2015 г.), доказателства дали към датата на издаване на процесния акт изпълнението на ОП "Транспорт" за програмния период 2007-2013 г. е приключило с издаване на документите по § 1, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет № 57 от 28 март 2017 г., както и други допустими доказателства с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства по делото. След като изясни спора от фактическа страна, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, включително на посочените от жалбоподателя. При този изход на делото настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение