Решение № 9165 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2019 г.

Решение № 9165 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Т. И., от [населено място], чрез адвокат Коцанкова срещу Решение № 152 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 124/2019 г. по описа на Административен съд Враца в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди вследствие на отменено наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяната му, както и в частта с която е отхвърлено частично искането за присъждане на разноски по делото. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск изцяло. Претендира сторените по делото разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, както и за неправилност на обжалваното решение в обжалваните му части. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Враца е уважил частично предявения от Т. И. против ОД на МВР Враца иск за обезщетение на причинени имуществени вреди за сума в размер от 100 (лева), изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 100 лева до претендирания от 300 лева. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 110 лева, с оглед на уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник група, Сектор "ПП" към ОДМВР-Враца, с което на ищеца са наложени административни наказания – две глоби в общ размер от 60 лева. За осъществената в производството пред Районен съд Враца адвокатска защита И. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, в брой, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, но е направил извод, че при наложено наказание "глоба" с отмененото НП в общ размер на 60 лева, заплатения адвокатски хонорар от 300 лева е необоснован и несправедлив, както и че законна лихва върху присъдената сума се дължи от 11.02.2019 г., датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Така постановения съдебен акт е обжалван в отхвърлителните му части както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, като в останалата част е влязло в законна сила, като необжалвано и не подлежи на касационна проверка. Решението в оспорената му част е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В случая е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца, пред Районен съд Враца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Пред посоченото съдилище е представено и доказателство за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение - Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2018 г. (л. 19), съгласно който сумата от 300 лева е била заплатена от И. в брой при подписване на договора. Начинът на плащане изрично е уговорен от страните и е изпълнен. Изводът е, че в съдебното производство е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка за заплащане на договорената сума. Доказан е направен разход в размер на 300 лева, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. Неправилно първоинстанционния съд, изхождайки от размера на наложените на ищеца с отмененото наказателно постановление глоби е приел, че заплатеният адвокатски хонорар от 300 лева не е обоснован и справедлив. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В случая е осъществена дължимата се правна защита в пълен обем, при участие на адвоката във всички проведени пред районния съд съдебни заседания и представена писмена защита, при което не може да се приеме, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в минимален размер се явява необоснован и несправедлив. По отношение на момента от който се дължи законната лихва върху претендираната сума е приложима т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, с която е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При установеното по делото обжалваното решение в оспорената му част, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания пълен размер от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2019 г. (съгласно който сумата от 300 лева е била заплатена от И. в брой при подписване на договора) и Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г. (съгласно който сумата от 600 лева е била заплатена от И. в брой при подписване на договора) ищеца е заплатил общо 900 (деветстотин) лева адвокатско възнаграждение, която сума следва ответника да бъде осъден да заплати, както и внесената държавна такса в размер на 5 лева за настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение