Решение № 7550 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2010 г.

Решение № 7550 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 106 от 25.10.2010 г., постановено по адм. д. № 127/2010 г. Административен съд гр. Кърджали е отменил решение № ПООВН-57 от 28.06.. 2010 г., издадено от директора на РУ"СО" гр. Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на Веселина Йосифова Митева от с. Тихомир, община Кирково, против разпореждане № О-088-081-02-00013574 от 04.05.2010 г. против разпореждане № О-088-081-02-00013577 от 04.05.2010 г. и против разпореждане № О-088-081-02-00013716 от 15.05.2010 г. и трите, издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ"СО" гр. Кърджали, с които на Веселина Йосифова Митева от с. Тихомир, община Кирково е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и е отменил разпореждане № О-088-081-02-00013574 от 04.05.2010 г.; разпореждане № О-088-081-02-00013577 от 04.05.2010 г. и разпореждане № О-088-081-02-00013716 от 15.05.2010 г., издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ"СО" гр. Кърджали. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение чрез юрисконсулт Чолакова е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Кърджали с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и първоинстнационната жалба да бъде отхвърлена. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество - за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № ПОВН-57 от 28.06.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърдените с него разпореждания, посочени по-горе, обективиращи откази за изплащане на парично обезщетение по описаните болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Веселина Йосифова Митева е имала качеството на осигурено лице за общо заболяване към момента на настъпването на осигурителния риск, тъй като е спазила както предвидения ред, така и сроковете за регистрация и е внесла дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Решението на Административния съд - гр. Кърджали, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Безспорно е, че по силата на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, Митева е упражнявала дейност като земеделски производител - тютюнопроизводител, като е прекъснала дейността си, считано от 02.03.2007 г. С нова Декларация, подадена до ТД на НАП гр. Кърджали на 15.02.2010 г., Митева е заявила, че възобновява дейността си, считано от 12.02.2010 г. като самоосигуряващо се лице - тютюнопроизводител, и е определила вида на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Няма спор, че дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ са внесени от самооситуряващото се лице. Неоснователни са доводите на касатора, че Митева е придобила статут на регистриран тютюнопроизводител на 09.04.2010 г., когато е сключила договор с фирма "Алайънс уан тъбако България" ЕООД гр. Хасково за производство и продажба на суров тютюн - реколта 2010 г. Съдът е проявил активност по делото и е установено от писмо-отговор № 356/06.10.2010 г. на фирмата-възложител, че получаването на семената за засяване от страна на Митева е станало на 20.01.2010 г., което предхожда писменото оформяне на договорните отношения. Въз основа на тези релевантни факти първоинстанционният съд правилно е определил приложимите за случая материалноправни разпоредби на чл. 48а от КСО, чл. 50 и чл. 51 от КСО, както и на чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 48а от КСО /редакция ДВ, бр. 69/2004 г./ осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане, ако имат 6 месеца осигурителен стаж /с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г. е предвиден 12 месеца осигурителен стаж/ като осигурени за този риск. Следващите цитирани разпоредби изискват да са налице цитираните по-горе две кумулативно дадени предпоставки: 1/ лицето да е осигурено и 2/да има най-малко 6 месеца /респ. 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. В разглеждания случай касаторът не оспорва, че ответницата по касация Веселина Митева е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца /в последствие предвидения 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство и е внасяла осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Спорът е относно качеството на Митева на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО, дали лицето е било осигурено като регистриран земеделски производител или регистриран тютюнопроизводител в периода от 12.02.2010 г. до настъпване на осигурителното събитие. Според чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 от същата норма се пояснява, че задължението за осигуряване на упоменатите лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО, съдържащ легално определение за "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители", това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Както обосновано е приел административният съд, в случая самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Оттук съдът е извел обоснования извод, обратно на приетото от административния орган, че Веселина Митева е регистрирана на 12.02.2010 г. по съответния ред лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО и внесените осигурителни вноски са били дължими, поради което е налице и втората предпоставка на цитираните по-горе разпоредби от КСО, тъй като лицето е било осигурено към момента на настъпване на риска - предвид разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 2-ро от ДР на КСО. Следователно към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето е било задължително осигурено за този социален риск, което условие е изпълнено с декларирането на упражняване на дейността и съответно осигуряването. Като е извел този извод, съдът е приложил правилно материалния закон. Този извод съответства на доказателствата, установяващи релевантния факт на регистрацията. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение