Решение № 6609 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2014 г.
ВАСVIII отделение04.06.2015 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Началника на Митница Варна, подадена чрез юрк. Л. Сърбинска, против решение № 1066/8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4922 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на "Севън топс ко" ООД против решение № 199/22.10.2012 г. на Зам. началник на Митница Варна, в частта, в която е уважено искане вх. № С47-424/20.09.2012 г. за възстановяване на публични държавни вземания - мито в общ размер на 1 737.33 лв., потвърдено в тази част с решение № 614/23.11.2012 г. на директора на Агенция "Митници и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1066/8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4922 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на "Севън Топс Ко" ООД, ЕИК 115763077, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 20, представлявано от управителя Йорданка Спасова Михайлова, за разноски в касационното производство сума в размер на 300 /триста/ лева. Решението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението, а в останалата част решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6609 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна, подадена чрез юрк. Л. Сърбинска, срещу решение № 1066/8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4922 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се релевира оплакване, че решението на административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде оставено в сила решение № 199/22.10.2012 г. на Зам. началник на Митница Варна. Ответникът - "Севън Топс Ко" ООД, чрез процесуалния представител адв. Карамитева в представения писмена молба, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на АС - Варна, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 199/22.10.2012 г. на Зам. началник на Митница Варна, в частта, в която е уважено искане вх. № С47-424/20.09.2012 г. за възстановяване на публични държавни вземания - мито в общ размер на 1 737.33 лв., потвърдено в тази част с решение № 614/23.11.2012 г. на директора на Агенция "Митници е недопустима, доколкото за касатора липсва правен интерес от това обжалване. В тази част решението на административния съд е благоприятно за началника на Митница Варна - касатор в настоящето производство. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази нейна част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази му част. Касационната жалба, в частта, в която административният съд е отменил обжалваното решение на Зам. началник на Митница Варна, в частта в която е оставено без уважение искане вх. № С47-424/20.09.2012 г. на дружеството за възстановяване на публични държавни вземания - мито в общ размер на 4 028.32 лв., потвърдено в тази част с решение № 614/23.11.2012 г. на директора на Агенция "Митници" е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Варна е отменил обжалваното решение на Зам. началник на Митница Варна, в частта, в която е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на мито и е върнал преписката на митническия орган за произнасяне по компетентност в отменената част на решение № 199/22.10.2012 г. на Зам. Началник на Митница Варна, с мотива, че обжалваният акт е лишен от основание, тъй като не е изяснена фактическа обстановка по спора. Съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по искане № С47-424/20.09.2012 г. за възстановяване на мито в размер на 5 766.99 лв. За периода 18.01.2009 г. -30.11.2011 г. на МП "Варна Запад" са подадени седем броя ЕАД за режим за свободно обръщение на стоки "дамски превръзки целулозни" и "дамски превръзки памучни" с получател "Севън Топс Ко" ООД и държава на изпращане с произход Китай. Целулозните дамски превръзки, описани във фактурите към ЕАД за внос като превръзки с копринено и сухо покритие, били декларирани и класирани с код по ТАРИК 4818401100 с мито 0%. Памучните дамски превръзки били декларирани с код по ТАРИК 5601101000 с 5% мито. Митата в общ размер 5 766.99 лв., били начислени и платени от вносителя. За стоките не бил деклариран код С626 "Обвързваща тарифна информация", нито били представени решения за издаване на ОТИ. Установено е, че по искане на дружеството са издадени две ОТИ 152 и 153 от 7.12.2009 г. от ЦМЛ, които обаче не са представени при първоначалното обмитяване на стоките. Те са представени с искането за възстановяване на мито. Според ОТИ 152 и 153 двата вида дамски превръзки, предоставени от търговеца за изследване следва да се класират в код ТАРИК 48184001100, с 0% мито. Посочените ОТИ се основават на протоколи № № 10 и 11 от 3.09.2009 г. на ЦМЛ за анализ от изследваните мостри. Видно от протокол № 10/3.09.2009 г., изследвана е стока, представляваща "дамски превръзки, опаковани в синя на цвят найлонова опаковка с означения: 9 бр. памучни нощни с крилца". Експертното становище е, че са с абсорбационен слой от целулозни влакна". Въз основа на този протокол е издадено ОТИ № BG/2009/000152. В протокол за анализ № 11/3.09.2009 г. на ЦМЛ в описание на изследваната мостра е посочено "дамски превръзки, описани в синя на цвят найлонова опаковка с означение 9 бр. памучни нощни с крилца" Експертното становище е, че същите са с абсорбационен слой от целулозни влакна. Въз основа на резултата от анализа на изпитваната стока, е издадено ОТИ № BG/2009/000153, в който е определен тарифен код 48184001100, с 0% мито. В обжалваното решение мотив за частичното уважаване на искането за възстановяване на мито се основава на информация, почерпана от сайта на дружеството, а именно че на описаната в протокола за анализ, като "дамски превръзки, 9 бр. памучни нощни с крилца, опаковани в синя на цвят найлонова опаковка и за която има издадена ОТИ 152, отговарят само дамски превръзки Би Фри Комфорт-нощни памучни 9 бр. Другите памучни дамски превръзки се различавали по броя в една опаковка, по цвета на опаковката и по броя на пакетите в един кашон. Поради което адм. орган е приел, че искането за възстановяване на мито е частично основателно и са направени корекции съгласно 7 бр. решения на началника на Митница Варна. От стоката описана в ЕАД като "дамски превръзки памучни" с код по ТАРИК5601101000 са отделени превръзките Би Фри Комфорт. За да отмени обжалваното решение, съдът подробно е разгледал представените в преписката доказателства, мотивите на обжалвания акт, анализирал е приложимите норми е и приел, че решението е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички конкретни факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил обоснован и правилен акт. Не могат да бъдат споделени касационните доводи, тъй като обосновано съдът е приел, че административният орган е допуснал посочените нарушения по чл. 35 от АПК. Следвало е при постановяване на административния акт да бъдат събрани и служебно всички доказателства, които са относими към спорните факти. Съгласно чл. 236, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността /МКО/ правото на възстановяване възниква, ако плащането на митните сборове е било недължимо или основанието за плащане е отпаднало. В случая административният орган е следвало да събере всички данни за това митните сборове били ли са дължими към момента на плащането, респективно основанието за плащането им отпаднало ли е. Правилно съдът е приел, че административният орган е следвало да установи по категоричен и безспорен начин фактическото основание за издаване на акта, след което да се произнесе по искането. Регламент (ЕИО) № 2913/92 задължава да бъде установено на първо място заплащане на мито и на второ място да се установи недължимост, респективно отпаднало основание за заплащане на митото. Именно това е основанието за уважаване на подаденото искане за възстановяване на мито. След като е налице неизпълнение на всички необходими предпоставки за издаване на административния акт, съдът правилно е приел, че са налице нарушения на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до нарушение и на материалния закон, и административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който и правилно е отменен. Преписката надлежно е върната на органа за ново произнасяне при спазване на всички относими към случая правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,