Решение № 10165 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4936/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. Е., гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Налбантова против решение 2953/26.03.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 478/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1570/12.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т.3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно сигурността на страната на произход Сирия, тъй като не е изискана и анализирана точна и актуална информация от съответните международни източници, каквото е изискването на чл. 8, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС, а именно документ на ООН - Защита на цивилни лица във въоръжен конфликт доклад на генералния секретар (S/2024/385) на Съвета от 20.05.2024 г., предупреждение на МВнР на РБ от 17.01.2025 г. за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на Сирия, публикувано на официалния сайт на министерството. Оспорва преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Сочи, че решението на председателя на ДАБ не е мотивирано в съответствие с чл. 59 АПК, тъй като съдържа формални мотиви относно ситуацията в Сирия. Счита, че актът е издаден в нарушение и на чл. 6, ал. 2 и 5 АПК, тъй като засяга правата и законните интереси на чужденеца в по-голяма степен от необходимото. Моли да се отмени първоинстанционното съдебно решение и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Представя доказателства с информация от общодостъпни и независими източници за ситуацията в страната на произход. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение 1570/12.02.2025 г. председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави на А. Х. Е., гражданин на Сирия статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. За да отхвърли жалбата на чужденеца, Административен съд Хасково е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75, ал.1 ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът е установил, че административното производство е образувано по молба за закрила на А. Х. Е., подадена на 22.08.2024 г. В проведеното на 16.10.2024 г. интервю, чужденецът е заявил, че е роден на [дата]., в Сирия, от мъжки пол, с адрес в [населено място], обл. Дейр Алзор, но от две години живее в [населено място], обл. Хасака, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], семейно положение - женен, с три деца, със средно образование, работил като фотограф и шофьор на товарен камион. Влязъл в България нелегално на 04.07.2024 г., със стълба през оградата, задно с още 6-ма. Ходили три дни в гората, след това ги качили на кола за София. Останали 4 дни, след това потеглили за Румъния, но румънската полиция ги хванала и върнала в България. Целта му била да стигне в Германия, но след като го хванали подал молба за закрила в България. Съпругата му и трите им децата останали да живеят в [населено място], обл. Хасака. Напуснал Сирия заради войната, като сочи причини от здравословен характер на големия си син. Не е бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа принадлежност. Не е участвал в религиозни организации. В [населено място], имало проблеми между сунити и шиити, последните ги изгонили, поради което се заселил първоначално в гр. Хасака, а в последствие в [населено място], обл. Хасака. В гр. Хасака имало война между арабски племена, кюрди и режима на Б. А., затова се преместили в [населено място], обл. Хасака, където имало расизъм между араби и кюрди, които искали децата да учат на кюрдски език. Районът бил под контрола на кюрдите, а Турция го бомбардирала постоянно. Не знае дали има друго място в Сирия, където може да живее спокойно. Не напуснал по-рано, защото нямал финансова възможност. По същата причина, съпругата му, трите им деца, майка му и двама от братята му останали в [населено място], обл. Хасака. В административната преписка е приложена лична карта [номер] издадена на 18.03.2004 г. издадена от Сирийската арабска република, както и становище на ДАНС от 18.10.2024 г. съгласно чл. 58, ал.10 ЗУБ, в което не се възразява да се предостави международна закрила на А. Х. Е., гражданин на Сирия, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ. При тези факти и с оглед на данните от приложените в административното и в съдебното производство справки относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, съдът е приел, че не са налице основанията, предвиден в чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и тези по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По приложението на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ съдът е приел, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в отделни региони на Сирия, за които има данни в справките от 14.03.2025 г. и от 03.02.2025 г., включително атентатите, престъпността и други дейности на насилие, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват, като самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът не е установил и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е установено молителят да има член на семейството с предоставена международна закрила. Приел е, че не е приложима и забраната за връщане по чл. 4, ал.3 ЗУБ. Въз основа на фактите от бежанската история е приел, че А. Х. Е. е напуснал Сирия доброволно, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН. Обясненията на чужденеца в съдебното производство, както и от представените по делото доказателства, че работи по трудов договор, съдът е приел като косвено доказателство, че неговата цел е да се установи в България за събиране в семейството. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преценката на съда за липса на основания за предоставяне статут на бежанец, съответства на фактите от бежанската история на чужденеца и на материалния закон. По силата на чл. 8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ не са установени по отношение на касатора. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно сигурността на страната на произход, въз основа на източници, предвидени в чл. 8, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Тази норма предвижда, че при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Цитираният в касационната жалба доклад на генералния секретар (S/2024/385) на Съвета от 20.05.2024 г. се отнася до състоянието на защитата на цивилното население в Сирия през 2023 г. Представените по делото справки се отнасят до актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република към момента на произнасяне по молбата за закрила, каквото е изискването на цитираната разпоредба. В справките, включително и тези представени в касационното производство като източници на информация са посочени както Върховния комисар за бежанците на ООН (UN Commissioner for Refugees - UNHCR), така и Европейската служба в областта на убежището (EUAA European Union Agency for Asylum). Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че ситуацията в Сирия остава нестабилна и след падане на режима на Б. А. на 8 декември 2024 г., но данните за насилие по своя териториален обхват и интензитет не могат да се определят като безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, така, че поради самото си присъствие на територията в обл. Хасака молителят да е изложен на тежки посегателства и заплахи за живота и здравето. Представените с касационната жалба доказателства от различни общодостъпни източници за продължаващо насилие в Сирия, са неотносими към фактите от бежанската история на касатора, тъй като съдържат информация за насилие в региони, различни от обл. Хасака. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че първоинстанционното решение, с което жалбата на А. Х. Е. е отхвърлена, е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,