Решение № 6725 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2019 г.

Решение № 6725 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП" ЕООД срещу Решение № 1434/27.06.2019 г. на Административен съд (АС) – Пловдив постановено по административно дело № 3594/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП" ЕООД срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г. изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган. Излага твърдения, че актът е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, немотивираност, противоречие с материалния закон. В него не била посочена единствената обективна и основна причина за неспазване на ангажимента, за която дружеството няма вина, а именно издаването на Решение на Министерски съвет № 195/24.03.2016 г. Позовава се на съдебна практика за липса на вина на бенефициента. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок (предвид служебно извършената от съда справка, за датата на подаване на касационната жалба, отразена в протокола от проведеното на 18.05.2020 г. открито съдебно заседание) и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на надлежна делегация, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че за да пристъпи към прекратяването на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г., административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г., Наредбата). С оглед на това е посочил, че спорният въпрос по делото е дали са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, т. е. дали поне 90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. По делото е установено, че съгласно уведомително писмо изх. № 02-160-2600/9096 от 08.12.2016 г. на ДФЗ, бенефициентът "ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП" ЕООД е уведомен, че заявените 79 бр. земеделски парцели, с обща площ в размер на 62, 41 ха са одобрени за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. За одобрените за участие парцели, бенефициента е поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Със Заявление УИН № 16.13.0717/82139 "ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП" ЕООД е заявил земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие", като са посочени 66 бр. земеделски парцели с обща 52, 05 ха. В хода на съдебното следствие са приети основна и допълнителна съдебно техническа експертиза (СТЕ), от които е установено следното: За кампания 2017 г. не са заявени следните референтни парцели с обща площ 10, 04 ха: Парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8, 82 ха. Този земеделски парцел /кадастрален № 00480.44.15 попада в границите на Национален парк "Централен Балкан" и не е допуснат да бъде очертан. Парцел 32226-13-26-1, землище с. Иганово с площ 0, 11 ха. Парцел 62949-97-3-1, землище с. Розино с площ 0, 14 ха. Парцел 62949-677-1-2, землище с. Розино с площ 0, 46 ха. Парцел 62949-93-4-1, землище с. Розино с площ 0, 11 ха. Парцел 32226-8-5-1, землище с. Иганово с площ 0, 40 ха. Минимални разлики има и при заявяване на част от другите парцели, с обща площ в размер на 0, 32 ха. Разликата по двете заявления произтича основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Ако този парцел се включи към декларираните площи за кампания 2017 г., процентът на припокриване ще бъде 97, 53%, съответно няма да е налице и основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент. Парцел 00480-87-1-1 е с идентификатор 00480.44.15, съгласно одобрената кадастрална карта на с. Анево. Съгласно кадастралните регистри имотът е собственост на Община Сопот, на основание съставен Акт за общинска собственост № 108, том 1, peг. 141, дело № 115 от 04.02.2003 г., вписан в Служба по вписванията. Съгласно договор № 1, том 3, рег. № 1997 от 15.05.2015 г. имотът е предоставен под наем на "ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП" ЕООД за срок от 5 /пет/ стопански години. Същият е регистриран в ОС "Земеделие" гр. Карлово през 2015 г. за отразяване на вещно право върху имота. Съгласно план за управление на Национален парк "Централен Балкан" – 2016 г. -2025 г., приет с Решение на МС № 195/24.03.2016 г. землището на с. Анево попада в територията на парка, зона "Ограничено човешко въздействие". При така установените факти съдът е приел, че административният орган е процедирал правилно, в съответствие с нормите на чл. 8 и чл. 11 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), като е изключил парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8, 82 ха. Посочил е, че след приемането на план за управление на Национален парк "Централен Балкан" – 2016 г. -2025 г., и включването на землището на с. Анево в територията на парка, зона "Ограничено човешко въздействие", парцел 00480-87-1-1 става изключителна държавна собственост. Изложил е съображения, че макар промяната на собствеността на спорния парцел да е извън правната сфера на жалбоподателя (сега касатор) и неговите възможности за влияние, в случая приоритет има обществения интерес с оглед опазване на защитените територии. Решението е неправилно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при надлежна делегация, тъй като към момента на издаване на акта, ЗПЗП не е уреждал възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Обжалваният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Като част от административната преписка е представена Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., неоспорена от жалбоподателя (сега касатор), с която в т. 7 изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие". Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в относимата му редакция, ДВ, бр. 18/27.02.2018 г., изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Правилно решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт, е издаден от компетентен орган, при надлежна делегация. Неправилно в касационната жалба се анализира разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП, която определя възможността на изпълнителния директор на ДФЗ да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, каквато хипотеза в процесния случай не е налице. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за кампания 2017 г. не е изпълнено изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените/референтни парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 83, 40%, при изискуем минимум поне 90 %. С оглед наведените доводи в касационната жалба спорният въпрос е свързан с причината за неприпокриването и има ли вина дружеството, т. е. можело ли е да предвиди и предотврати случилото се. Изводът на съда, че административният орган е процедирал правилно, в съответствие с нормите на чл. 8 и чл. 11 ЗЗТ, като е изключил парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8, 82 ха, който земеделски парцел /кадастрален № 00480.44.15 попада в границите на Национален парк "Централен Балкан" и не е допуснат да бъде очертан като част от площите, заявени от жалбоподателя, което пък е довело до прекратяване на поетия от него биологичен ангажимент, е неправилен и не съответства на закона, защото по делото липсват достатъчно доказателства, които да го подкрепят. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2.