Решение № 3215 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2008 г.

Решение № 3215 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 278 от 25.06.2008г. , постановено по адм. д. № 105/07 г. Пловдивският окръжен съд, адм. отд., трети състав, е отхвърлил жалбата на Ангел Томов Сираков в качеството му на ЕТ"Ларго - Ангел Сираков"-гр. Пазарджик, срещу РА № 1197/20.10.2006г. на ТД на НАП-гр. Пазарджик, в частта в която е потвърден с решение № 1237/28.12.2006г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в размер на 2 651, 38 лв. ведно с начислени лихви в размер на 1 767, 45лв. и е осъдил Ангел Томов Сираков да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив сумата 305 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Лъчезар Кръстев в качеството му на пълномощник на ЕТ"Ларго - Ангел Сираков"-гр Пазарджик. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнително молба са изложени подробни съображения в тази насока. Молят Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания ДРА. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангел Томов Сираков в качеството му на ЕТ"Ларго - Ангел Сираков"-гр. Пазарджик, срещу РА № 1197/20.10.2006г. на ТД на НАП-гр. Пазарджик, в частта в която е потвърден с решение № 1237/28.12.2006г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в размер на 2 651, 38лв. ведно с начислени лихви в размер на 1 767, 45лв. Правото на данъчен кредит е отказано по две фактури № 438 и 439 съответно от 30 и 31.08.2001г. , издадени от ЕТ"Костадин Пейчев - Стикс - ЮК". Окръжният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на правото на данъчен кредит, представените доказателства при административното обжалване, събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това са направени и съответните правни изводи по възраженията и оплакванията, направени в жалбата. В тази насока е прието, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, както и че същият е законосъобразен. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че неговите изводи за начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) са изградени само въз основа на представени по делото доказателства, а не след извършена проверка в счетоводството на доставчика. Посочено е още, че не е опровергана презумпцията на чл. 109, ал. 7 от ДПК (отм.), като от представения ДРА № 90/13.03.2003 г. на ТДД-гр. Пазарджик, издаден на прекия доставчик, не се установява премахване на данъчното предимство. Решението на окръжния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази насока се правят доводи, че окръжният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.), без да се съобрази със задължителна сила на т. 2 от ТР № 5/2004 г. на общото събрание на ВАС и конкретните доказателства по делото. Правят се и оплаквания за необоснованост на изводите на съда със събраните доказателства по делото, в това число представения ДРА, съставен на прекия доставчик. Направените оплаквания са неоснователни. В хода на делото е извършена насрещна проверка на "ГМ Комерс" в качеството му на правоприемник на ЕТ"Стикс - Костадин Пейчев", при която представител на дружество не е бил открит на деклариран данъчен адрес, за което обстоятелство са съставени съответните протоколи. На дружеството по реда на ДОПК е било връчено и искане за представяне на доказателства във връзка с доставката, но в определения срок такива не са представени. По тези причини не е установено както начисляването на данъка, така и реалното извършване на доставките. Прието е още, че е налице и хипотезата на чл. 109, ал. 11 във вр. с 12 от ДПК (отм.), на които основание е отказано правото на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че отказът на ревизионния орган за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури е правилен и законосъобразен. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разместване на доказателствената тежест в процеса. В хода на ревизията органът по приходите е изискал събирането на доказателства във връзка с доставките, като от факта на не представянето на такива доказателства при условията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е презумирано, че такива доказателства не съществуват и такива доказателства не са извършени. Оценката на ревизиращия орган за липсата на доставки, в това число и за не начисляване на данъка, е отрицателен факт, едно умозаключение, което се гради на законово установено презумпцията, че след като не са представени доказателства за осъществяването на определени факти, то те не съществуват. Поради това при преценката за правилността на този извод се извършва проверка на спазването на съответните логически правила за изграждането му, а не се касае за представяне на доказателства за отрицателен факт, каквито доводи са развити в жалбата. В този смисъл са неоснователни и оплакванията за дадено тълкуване на закона, което е в противоречие със задължителното тълкуване, дадено в ТР № 5/2004 г. В същото време установяването на законово установените факти и обстоятелства, наличието на които води до възникването на право на данъчен кредит, е благоприятно за данъчно-задълженото лице обстоятелство, поради което съгласно чл. 170 от АПК в негова тежест е да установи наличието на тези обстоятелства. При преценка на събраните по делото доказателства окръжният съд правилно е приел, че от тях не може да бъде установено нито начисляването на данъка от доставчика по простата причина, че той не е бил открит и от вещото лице, нито реалността на доставките. Представеният като доказателства по делото ДРА 90/13.03.2003 г. на ТДД-гр. Пазарджик, издаден на прекия доставчик, не променя тези изводи, доколкото извън него не са представени доказателства, които да правят връзка между непризнатото право на данъчен кредит на доставчика за същия данъчен период м. 08.2001г. и процесните фактури, а и от констативната му част е видно, че правото на данъчен кредит за същия период е отказано и поради липса на реални доставки. Обстоятелството, че при жалбоподателя има изградени мачтов трансформатор, кабели и ел. табла, не означава, че те са изградени и доставени именно от лицето, издател по фактурите, а правото на данъчен кредит възниква и се претендира при наличието на законови предпоставки по конкретна фактура, които законови предпоставки не са установени по делото. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като Д"ОУИ"-Пловдив не е представлявана от юрисконсулт, не следва да бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,