Решение № 6050 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16592/2013 г.

Решение № 6050 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16592/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сливен - Кольо Йорданов Милев, чрез проц. представител ю. к. Мариана Стойкова, против Решение № 94/31.10.2013 г., постановено по адм. д. № 148/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от етажните собственици на бл. № 3, ул. "Владислав Очков", гр. Сливен, представлявани от УС с председател Стоянка Петрова Петрова и членове Георги Янакиев Загоров и Христо Петров Алексиев, чрез адв. Людмила Алексиева, против Заповед № РД-15-21/9.01.2008 г. на кмета на Община Сливен, с която е одобрено частично изменение на ПУП само в част план за застрояване на УПИ I в кв. 438 по плана на кв. "Ново село - център", гр. Сливен, съгласно указания начин на застрояване, показан в плана за застрояване. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изпълнени са указанията на ВАС и е установено, че оспорващите административния акт са собственици на обекти в сграда в режим на етажна собственост и са носители на ограничено вещно право върху имот, непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП, т. к. имотите - предмет на процесната заповед са включени в свързано застрояване. Безспорно е установено, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. процесната заповед не е била съобщена на заинтересуваните лица. Допуснато е нарушение и при връчването й - връчена е на лице, което към датата на връчване не е имало представителна власт от името на заинтересуваните лица в бл. 3 на ул. "Владислав Очков" - гр. Сливен. В хода на делото е установено, че не е налице съгласие от живущите в посочения блок, както и на другите заинтересувани лица от бл. 58 на ул. "Щросмайер"- гр. Сливен, което правилно съдът е приел като съществено нарушение на материалния закон - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. В списъка, представен пред общината са се съдържали подписи на лица, които не са живущи в посочените блокове, като съдът е установил и разлика между подписите в този списък и оригиналния списък. Административният орган, в нарушение на закона, е приел наличие на съгласие от заинтересованите лица, без да установи това обстоятелство по безспорен начин. Решаващият съд е намерил и липва на съгласие и на Община Сливен в съответната форма - решение на Общински съвет Сливен, съгл. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Касационните доводи за липса на нарушение по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ са неотносими, т. к. съдът е отменил оспорения пред него административен акт на друго основание - нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Предвид своевременно направеното искане и представените в тази връзка доказателства (договор за правна защита и съдействие, сер. С, № 33499 от 22.11.2013 г.), с оглед изхода на делото - кметът на Община Сливен следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за един адвокат на жалбоподателите в размер на 150 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,