Решение № 11058 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15874/2010 г.

Решение № 11058 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15874/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл., и по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Людмила Тодорова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Варна, срещу решение № 2265 от 4.11.2010 г. по адм. дело № 3290 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, с което по жалба на "Юджел-Назмие Ахмед 2008" ЕООД е отменена заповед № РД-М-711 от 21.09.2010 г. относно наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект: магазин, "Всичко за един лев", находящ се в гр. Нови Пазар и е забранен достъпа до обекта, на основание чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС. Образувано е и по частна жалба на "Юджел-Назмие Ахмед 2008" ЕООД срещу определение № 5753 от 27.10.2010 г. на същия административен съд, по същото съдебно-административно производство, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото предварително изпълнение на посочената обжалвана заповед. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Юджел-Назмие Ахмед 2008" ЕООД не ангажира становище по нея. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като неправилно, като се иска неговата отмяна. Ответната страна по частната жалба - началникът на митница Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби, касационна и частна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-М-711 от 21.09.2010 г. на началника на митница Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект - магазин "Всичко за един лев", находящ се в гр. Нови Пазар и е забранен достъпът до обекта, на основание чл. 124б, ал. 1-ал. 5 и чл. 125в, ал. 1-ал. 3 от ЗАДС. На основание чл. 124б, ал. 3 от ЗАДС заповедта подлежи на предварително изпълнение. Съдът е направил преценка, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, понеже е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила затова. За започването на административното производство лицето не е било уведомено, което е нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Също така не е определен срок на действие н наложената принудителна административна мярка, както в мотивите на акта, така и в разпоредителната му част. Това е така, понеже в разпоредбата на чл. 124б от ЗАДС не е уреден срок на действие на мярката, а административният орган след преценка на извършеното нарушение, определя срока на нейното действие. С обжалваното определение съдът е приел, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно. От една страна то е подадена след срока по чл. 60, ал. 4 от АПК, поради което следва същото да бъде разгледано по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК. Изложени са съображения за неоснователност на искането за спиране, поради засегнати жизнени интереси, които се свеждат до направени разходи за поддръжка на наетото помещение, разходи за заплащане на трудовите възнаграждения на работещите при жалбоподателя лица и липсата на приходи от неосъществяване на търговската му дейност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото се установява, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 108а от ЗАДС, в която разпоредба е предвидено, че се санкционират лицата, които съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти тютюневи изделия без да имат разрешение за продажба на такива изделия. В резултат на това е издадено наказателно постановление № 267 от 21.09.2010 г., като му е наложена имуществена санкция в размер на 50 000.00 лв. и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС му е наложено и административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект - магазин "Всичко за един лев", находящ се в гр. Нови Пазар за срок от един месец. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, на основание на която е издаден обжалваният акт за налагане на административна мярка, предвижда, че това се прилага с мотивирана заповед, като според ал. 3 тя подлежи на предварително изпълнение и съгласно ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Следователно в обсъжданата разпоредба е уредено отделно производство по издаване на административен акт, с който се налага принудителна административна мярка и след като е и определен реда затова, а именно АПК, следва да бъдат преценявани и административнопроизводствените правила, уредени в процесуалния закон. В случая няма действително нарочно уведомяване за започването му, като не може да бъде споделено възражението на касатора, че понеже е издадено наказателно постановление, то неговият адресат се явява уведомен и за обсъжданото производство по издаване на административен акт за налагане на принудителна административна мярка, което е отделно производство. По повод второто касационно възражение относно неопределянето на срока на действие на наложената мярка и позоваването отново на наказателното постановление, с което освен имуществената санкция е наложено и административно наказание - лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект - магазин "Всичко за един лев", находящ се в гр. Нови Пазар за срок от един месец, който съвпада със срока на действие на принудителната мярка, то същото е неоснователно отново по изложените съображения. След като в чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказателното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, то това означава, че в акта, с който се налага също следва да бъде указан срока затова. По този начин се гарантира правото на адресата на акта да се възползва от възможността, визирана в посочената разпоредба, да се извърши отпечатването на обекта, като последица от прекратяването на действието й. Следва да се направи уточнение за двете страни по делото, че административнопроцесуалните норми, като вид процесуалните норми, не могат да се прилагат по аналогия. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Правилно е и обжалваното определение, като преценката затова следва да се направи, независимо от отмяната на акта, в който се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение. Жалбоподателят има правен интерес от това и същият не отпада с отмяната на акта като незаконосъобразен. Съдебният акт е правилен, понеже не са доказани обстоятелствата, че с допуснатото предварителното изпълнение, което е и по силата на закона, лицето е претърпяло значителни или трудно поправими вреди, към този момент на постановяването му. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение