Решение № 906 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2012 г.

Решение № 906 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 867/18.04.2012 г. по адм. д. № 1922/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово решение № 1072/14.06.2011 г., с което на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000Н0020526/20100216 е определено допълнително публично вземане за ДДС от 1588.55 лв., ведно със законните лихви от датата на поставяне на стоките под режим - 16.02.2010 г. до датата на погасяване в цялост на задължението по ЕАД. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, представлявано от адвокат Ст. Костов, поддържа теза за правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Подробни доводи развива в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 16.02.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0020256 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока, представляваща "препарати за лъскане на обувки - боя за обувки, марка клас, 500 бр.", с декларирана фактурна стойност 2390 евро с произход Турция и доставчик "Мурат Кимя Санай". Към ЕАД е приложена търговска фактура/invoice № 43747/12.02.2010 г. на стойност 2390 евро. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител фактура, със стойност различна от тази, която е към ЕАД. За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, от които е установил различие в номерацията на ЕАД и съответно фактурите, от което е направил извод за необоснованост на митническия акт. Решението е правилно. Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Съдът, анализирайки и съпоставяйки данните по фактурата и ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, които е задължил ответната страна да представи в превод на български език, е установил редица различия: в номерата на фактурите, при едната съществува серия, а при другата - само номер, стойността на стоката, посочена в евро при вносителя и в долари при износителя, различие при описание на стоките, различие в номерата на ЕАД, различия в условията на доставка по ЕАД на вносителя и износителя, поради което е извел извод, че митническият акт е изграден въз основа на абсолютно противоречива информация, получена от турската администрация, като липсват мотиви защо е приета цената по фактурата, получена от турската администрация, а не цената по фактурата, приложена от вносителя по процесния ЕАД. Представеният Договор и документ от турския доставчик доказват договорената и платена цена на стоката, така както е декларирана от "Садат" ООД в ЕАД и приложените документи. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези, получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличие на разлика в номерацията на ЕАД и съответно фактурата, на която се позовава митническия орган, необоснован е изводът на митническия орган, че фактурата, приложена към процесния ЕАД не отразява договорената и платена митническа стойност на осъществения внос. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадената от продавача и изпращач по вноса фактура. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактура са с различни номера от тези по конкретния внос, поради което липсват основания за съпоставка на стойностите по същите. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на представени доказателства за направени от ответника разноски пред касационната инстанция, на същия не се и присъждат такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,