Решение № 8400 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014 -2020 г. срещу Решение 4831/12.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 9158/2024 г. С обжалвания съдебен акт по жалба на Фиш Инвест ООД е отменено Решение МДР СД 01 - 72 от 26.08.2024 г. на ръководителя на УО на ПМДР, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 25 на сто от сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване по договор от 27.01.2023 г. с изпълнител Ати консулт ЕООД, на стойност 262 362,00 лева без вкл. ДДС. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че обществената поръчка е в обществен интерес, тъй като е насочена към изграждане на системи за ВЕИ за получаване на електроенергия за собствени нужди. Излага подробни съображения, в подкрепа на становището си, че от бенефициера са осъществени констатираните в акта нарушения, съставляващи нередности, както и че законосъобразно е определена финансовата корекция. Твърди, че решението за определяне на финансова корекция е законосъобразен административен акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касация Фиш Инвест ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Терзийска. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени оспорения пред него административен акт АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Фиш инвест ООД е бенефициер по административен договор МДР-ИП-01-56/21.08.2023 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG14МFОР001-5.017 "Преработване на продуктите от риболов и аквакултури" по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., изменен с допълнително споразумение МДР-ИП-01-56/21.12.2023 г. В качеството си на възложител Фиш инвест ООД е открил процедура за избор на изпълнител с публична покана по реда на Постановление 160 на Министерски съвет от 01.07.2016 г. за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016 г.) с предмет "Изграждане на система от възобновяеми енергийни източници за получаване на електроенергия за собствено потребление". На 27.01.2023 г. Фиш инвест ООД и Ати консулт ЕООД са сключили Договор на стойност 262 362,00 лв. без ДДС. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ до Фиш инвест ООД е изпратено уведомление изх. 70-6269/15.12.2023 г. за започване на производство по определяне на финансова корекция. На 18.12.2023 г. Фиш инвест ООД е уведомен за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 03.01.2024 г. Фиш инвест ООД е представило възражение. На 26.08.2024 г., с Решение МДР СД 01 - 72 от 26.08.2024 г. ръководителят на управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство, определя на Фиш инвест ООД финансова корекция в размер на 25 на сто върху допустимите разходи по Договор от 27.01.2023 г. с Ати консулт ЕООД. Актът е мотивиран с констатации за следните нарушения: Констатация 1- ограничителни условия в критериите на подбор: 1.1. нарушение на чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.); 1.2. нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС 160/2016 г. Констатация 2 - незаконосъобразна методика за оценка - нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква б ПМС 160/2016 г. Нарушенията и по двете констатации са квалифицирани като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за определяне на финансови корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Констатация 3. Изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя - нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 3 ПМС 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата . При така установените факти съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон и е отменил оспорения пред него административен акт. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност на съдебния акт, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е нищожно. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК регламентира съдържанието на съдебното решение. Съгласно чл. 172а, ал. 1, т. 2, предложение второ, съдебното решение трябва да съдържа имената на съдията, който е постановил решението. В чл. 172а, ал. 3, изр. първо е предвидено, че решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. В процесния случай решението е подписано, но в същото не е посочено името на съдията, който е постановил решението. Липсата на името на съдията, постановил решението, е пречка да се прецени, дали то е постановено от лице, овластено да го издаде. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устно или неподписано решение. Липсата на име на съдията, постановил решението, възпрепятства преценката на касационната инстанция относно факта дали съдията, обявил делото за решаване, е същият, който го е подписал. Този порок не се преодолява от наличието на протокол за избор на съдията - докладчик при случайното компютърно разпределение на делото. За да е валидно съдебното решение, то трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. В случая по изложените по горе съображения тази преценка не може да бъде направена. Липсата на името на съдията, постановил решението, води до нищожност на съдебния акт. Съгласно чл. 221, ал. 5 АПК, когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Касационната инстанция следва да обяви нищожността на съдебния акт и да върне делото на същия съд за разглеждането му от друг съдебен състав. В същия смисъл са Решение 15581 от 16.12.2020 г. по адм. дело 8197/2020 г. на Върховния административен съд, Пето отделение; Определение 5809 от 24.04.2013 г. по адм. дело 5222/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение и др. С оглед изхода на спора по претенцията за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 5 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение