Решение № 4881 от 19.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция Пазарджик, представлявана от директора Ф. Петрова, чрез процесуален представител против решение 432 от 20.05.2021 г. по адм. д. 1086/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендират се направените разноски. Частният жалбоподател - В. Димова, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС Пазарджик е осъдил Регионална здравна инспекция Пазарджик да заплати на В. Димова сумата от 3 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на противоправното бездействие на органа да освидетелства по вид и степен на увреждане дъщеря ѝ К. Зимбилева, в периода 19.05.2014 г. до 31.08.2015 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане. С решението Регионална здравна инспекция Пазарджик е осъдена също така да заплати разноски на В. Димова и на Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик АД. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Димова да бъде осъдена Регионална здравна инспекция Пазарджик да ѝ заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие за придвижване на досието по освидетелстване на вид и степен на увреждане на детето К. Зимбилева, за времето от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г. от РКМЕ при РЗИ - Пазарджик, в размер на 3 840 лева, представляващи неполучена месечна добавка в размер на 240 лева за следните месеци - от май до декември 2014 г. включително и месеците от януари до август 2015 г. включително, или общо 16 (шестнадесет) месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска - 19.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че на 19.05.2014 г. Димова е подала заявление - декларация до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ), гр. Пазарджик, като законен представител на К. Зимбилева, с искане детето да бъде освидетелствано. Представената разпечатка от електронен носител на Единна информационна система на медицинска експертиза, съдът е приел, че дори да отразява въведените в системата данни, сама по себе си не удостоверява предаването на заявлението на ищцата и съответните медицински документи от служителя на РКМЕ на Втори състав на ТЕЛК при МБАЛ - Пазарджик АД. От органа е представена следващо заявление - декларация вх. 3767 от 01.09.2015 г. подадено от В. Димова, чрез РКМЕ до ТЕЛК с искане, детето й К. Зимбилева да бъде освидетелствано. Към молбата е приложена съответната медицинска документация. С експертно решение 3584 от 160 заседание на 25.09.2015 г., II състав на ТЕЛК при МБАЛ - Пазарджик АД е определила относно К. Зимбилева 50% инвалидност, без чужда помощ, с дата на инвалидност - 01.09.2015 г. Съдът е обосновал извод, че дейностите по регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица е в правомощията на съответната регионална картотека на медицинските експертизи. Приел е за недоказано, че съответните длъжностни лица в РКМЕ - гр. Пазарджик са изпълнили нормативно установеното задължение, в предвидения срок да предадат заявление - декларация от 19.05.2014 г. до съответната ТЕЛК. С оглед срока на проявеното бездействие, общото състояние на ищцата и събраните доказателства, съдът е уважил предявената претенция за периода от 19.05.2014 г. до 31.08.2015 г., до която дата реално са претърпени имуществени вреди. Приел е, че съгласно чл. 24а, ал. 6 от ПП ЗСПД, месечната добавка се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността, т.е. от 19.05.2014 г. Крайната дата, до която ищцата не е получила месечната добавка е 31.08.2015 г., при положение, че такава е отпусната с ЕР на ТЕЛК 3584/25.09.2015 г., считано от 01.09.2015 г. Доколкото обаче в исковата молба е очертан период, за който се претендират вреди, а именно от 19.05.2014 г. до 25.09.2015 г., искът следва да бъде уважен за периода от 19.05.2014 г. до 31.08.2015 г., до която дата реално са претърпени имуществени вреди. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От установените по делото факти се установява, че Димова е подала заявление до Териториална експертна лекарска комисия чрез РКМЕ, гр. Пазарджик, с искане да бъде освидетелствана дъщеря й К. Зимбилева. Заявлението е дадено на 19.05.2014 г. Не се спори, че е подадено и второ заявление от 01.09.2015 г. С оглед доказателствената тежест в процеса, касаторът не е успял да докаже, че така подаденото заявление е било предадено на МБАЛ - Пазарджик" АД. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) лицата или законните им представители подават заявление - декларация по образец, съгласно приложение 11 в РКМЕ за освидетелстване. В случая това е направено от ищцата Димова. Съгласно чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ, експертите в РКМЕ изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им. Не се оспорва факта, че заявление е било подадено 19.05.2014 г. Липсват доказателства, че РЗИ на РКМЕ са предприели каквито и да е действия, съгласно посочените нормативи. Според данните дадени от МБАЛ - Пазарджик АД заявлението не е постъпило в срока по чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ пред Втори състав на ТЕЛК. Доводът на касатора, че от страна на МБАЛ - Пазарджик АД не са били представени поисканите от РЗИ - Пазарджик доказателства е ирелевантно за разглеждания казус, тъй като събраните доказателства, включително и събраните свидетелски показания безспорно доказват бездействието на административния орган. Налице е незаконно бездействие извършено от Регионална здравна инспекция - Пазарджик като държавен орган, което съставлява административна дейност по ПУОРОМЕРКМЕ, водещо до отговорност по ЗОДОВ. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответниците В. Димова и МБАЛ - Пазарджик АД следва да им бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК с дата 10.02.2022 г. касационният жалбоподател следва да заплати на МБАЛ - Пазарджик АД сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция. На В. Димова касаторът следва да заплати 500 (петстотин) лева направени разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г. и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,