Решение № 14670 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2013 г.

Решение № 14670 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 122 от 19.03.2013 г. на Административен съд - Велико Търново - втори състав, постановено по адм. дело № 805 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отменен ревизионен акт № 11-1103032/02.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 418/06.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. С решението, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, в полза на Дирекция "ОДОП" - В. Търново са присъдени разноски в размер на 1491,18 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е пренебрегнал т. 2 от заключението на ССЕ и неправилно е ценил представените в последното с. з. писмени документи - фактури, придружени с касови бонове и не е съобразил качеството им частни диспозитивни документи. Счита, че тези доказателства са новосъздадени изцяло в подкрепа на твърденията в жалбата и за целите на СИЕ, депозирани са след изслушването й и не представляват годни писмени доказателства. В подкрепа на тезата си с касационната жалба представя писмени доказателства - справки от информационната система на НАП за данни по Булстат, както и справки за регистрирани фискални устройства. Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация - ЕТ "В. И. П. -91-Пенко Пенков", чрез адв. Владикин, оспорва касационната жалба, както и приложените към същата справки, защото не са подписани и нямат никаква материална доказателствена сила. Счита, че тези писмени доказателства не са свързани с касационните основания посочени в жалбата и са недопустими, тъй като с тях се цели установяване на нова фактическа обстановка, за което има изрична забрана предвидена в чл. 220 АПК. Моли да бъде потвърдено решението на АС като правилно, тъй като нито едно от представените писмени доказателства от едноличния търговец не е оспорено изобщо, включително и не оспорена и приетата ССчЕ. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, счита че жалбата е допустима, а по същество тя е неоснователна: С решението си АДмС - Велико Търново е отменил ревизионен акт № 11-1103032/02.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 418/06.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част, касаеща определени данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 7 368,60 лв. и лихви върху него в размер на 5 488,77 лв. и за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 24 324 лв. и лихви върху това задължение в размер на 14 878,01 лева. За да постанови този резултат съдът е установил, че горепосочените задължения са били определени по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди. Определените от органите по приходите задължения произтичат от данъчна основа, равна на декларираните от жалбоподателя с подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) приходи от дейност като едноличен търговец, от която следва да бъдат елиминирани разходи в размер на 35% нормативно признати такива, поради непредставяне на разходооправдателни документи и счетоводна отчетност за посочените периоди. По този начин са определени данъчни основи за облагане с прекия данък в размер на 32 952,85 лв. за 2005 г. и данъчна основа в размер на 104 000 лв. за 2006 г. Съдът е приел, че в процесния казус не са спорни размерът на приходите от дейността на жалбоподателя като търговец, като елемент от формиране на данъчната основа за облагане, както и размерът на разходите. Спорът според съда е досежно документалната обоснованост на тези разходи и тяхното счетоводно отчитане. За доказване на твърденията си ревизираното лице е представило заедно с жалбата до съда и впоследствие с допълнителна молба в последното по делото с. з. писмени доказателства- фактури заедно с фискални касови бонове към тях, договори за доставка за консултантска дейност, извлечения от счетоводни регистри на жалбоподателя /неоспорени от ответника/. Извън това са приети по делото и подавани ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ(отм.) за процесните периоди ведно с приложените към тях отчети за приходи и разходи. Въз основа на приложените по делото доказателстава, в това число и заключението на СИЕ, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на РА в оспорената му част. Посочено е, че след като безспорно е установено извършването на разходи, тяхното надлежно документиране и счетоводно отчитане, а счетоводството е водено редовно, то няма основание да не се признават процесните разходи при формиране на данъчната основа за облагане на жалбоподателя. Съдът е констатирал, че след включване на разходите, размерът на данъчната основа остава този, който е бил деклариран от жалбоподателя с подадените от него ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., поради което не се дължи допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилно административният съд е посочил, че в процесния случай спорът е относно документалната обоснованост на разходите на ЕТ за 2005 г. и 2006 г. и тяхното счетоводно отчитане, като не са спорни размерът на приходите от дейността му, като елемент от формиране на данъчната основа за облагане, както и размерът на разходите. За да обоснове извод за недължимост на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. законосъобразно съдът се е позовал на представените в съдебно производство писмени доказателства, не оспорени от ответника - фактури с фискални касови бонове към тях, договори за доставка за консултантска дейност, извлечения от счетоводни регистри, подавани ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), отчети за приходи и разходи, както и на заключението на ССЕ /също неоспорено от страните/. След извършена проверка в счетоводството на търговеца, вещото лице е констатирало, че приетите като доказателства по делото фактури са осчетоводени като разходи за външни услуги и разходи за материали в съответствие с изискванията на ЗСч, при спазване на основните счетоводни принципи, осчетоводени са плащания в брой, за което към фактурите са издадени и фискални касови бонове. С оглед така установеното, обосновано съдът е приел, че следва да бъдат признати процесните разходи при формиране на данъчната основа за облагане на ЕТ "В. И. П. -91 - Пенко Пенков". Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че представените в последното с. з. пред АС - В. Търново писмени доказателства са новосъздадени изцяло в подкрепа на твърденията на ревизираното лице и за целите на СИЕ. В тази връзка следва да се посочи, че от данните по делото е видно, че представените от ЕТ писмени доказателства в с. з. от 10.12.2012 г. и на 04.03.13 г. не са били оспорени от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" - В . Търново по реда на чл. 193 ГПК. Основателно е възражението на ответника в настоящото производство, че по пътя на касационното обжалване не може да се поправят допуснати процесуални пропуски и да се оспорва доказателствената сила на приетите пред първоинстанционния съд документи. Изводът за незаконосъобразност на РА в оспорената част не може да бъде опроверган и чрез приложените с касационната жалба писмени доказателства - справки за регистрирани фискални устройства и справки от информационната система на НАП. Съставът на ВАС, Осмо отделение намира за основателно възражението на ответника по касация, че с тези доказателства се цели установяване на нова фактическа обстановка, за което има изрична забрана предвидена в чл. 220 АПК. С оглед изложеното, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Разноски: Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника следва да се присъдят разноски в доказания размер 9960 лв. /съгласно приложените по делото договор за процесуално представителство, фактури и отчети по сметка. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,