Решение № 4549 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2017 г.

Решение № 4549 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на "Златни пясъци" АД със седалище гр. В. срещу решение № 1402 от 21.07.2017 г., постановено по адм. д. № 601/2017 г. на Административен съд - гр. В., 22 състав, с което е отменена Заповед № 18 - 4986 от 29.06.2015 г. на Началника на служба по геодезия картография и кадастър - гр. В. (СГКК), с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР), а именно промяна в границите на съществуващи обекти в КК и КР относно площта на сграда с идентификатор № 10135.513.253.71 - преди промяната с площ от 611 кв. м., а след промяната с площ от 937 кв. м., собственост на "Златни пясъци" АД. С касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в кадастралната карта е била налице непълнота и грешка, която е отстранена с оспорената пред АС - гр. В. заповед. Твърди и че спорната тераса, представлява част от сградата идентификатор № 10153.513.253.71 и като такава законосъобразно е включена в площта на тази сграда. Твърди и незаконосъобразност на извода на съда, че терасата като преместваем обект подлежи на премахване, тъй като счита, че същата не е преместваем обект, както е приел съдът. О. Н. на СГКК - гр. В. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. О. М. на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу заповед № 18 - 4986 от 29.06.2015 г. на Началника на СГКК - гр. В., с която е одобрено изменението на КК и КР на гр. В., одобрена със заповед на изпълнителния директор на АГКК - № 300 - 5 - 64 от 08.08.2003 г., с която е одобрено изменение, представляващо отразяване в контур на сграда с идентификатор 10135.513.253.71, в съответствие с фактическото положение на терена и преки геодезически измервания, на основание чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗКИР. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна с решение № 1090 от 16.05.2016 г. по адм. д. № 2773/2015 г., което е оспорено пред ВАС. С решение № 2524 от 28.02.2017 г. ВАС е отменил решение № 1090 от 16.05.2016 г. на АС - гр. В. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. В. с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с това решение е постановено и оспореното в това производство решение на АС - гр. В. № 1402 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 601/2017 г. За да постанови оспореното в това производство решение АС - гр. В. е приел, че е налице нанесен обект върху обект държавна собственост, а именно спорната част от сграда с идентификатор № 10153.513.253.71 е нанесена върху имот № 10153.513.253.75, държавна собственост. Приел е, че не се установява обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряване на същата, т. е. по отношение на спорния обект не се установява непълнота или грешка в кадастралната карта. Приел е, че макар и да е отразен в графичната част на одобрената за района специализирана карта през 2013 г. със спорните параметри, тъй като в текстовото приложение към същата е посочен с много по - малка площ и като бар, то е приел, че спорната тераса не е съществувала към 2013 г., а още по - малко към момента на изработване на КК. Приел е и че тъй като спорната тераса не представлява тераса, а представлява преместваем обект, то същата не представлява част от сградата и не следва да се нанася в кадастралната карта, като се позовава и на приетите по делото СТЕ. Решението е неправилно по следващите съображения. Административното производство е започнало по заявление на "Златни пясъци" АД, с което е поискано промяна на границата на съществуващ обект в КК и КР, а именно границите на сграда идентификатор № 10153.513.253.71 и съответно е издадена оспорената пред АС - гр. В. заповед № 18 - 4986 от 29.06.2015 г. Срещу заповед № 18 - 4986 от 29.06.2015 г. от МРРБ е подадена жалба с твърдения, че се намалява площта на морския плаж, изключителна държавна собственост, че не са представени доказателства за законното изграждане на заемащата 323 кв. м. от плажа част от сградата, представляваща покрита тераса, неразделна част от сграда с идентификатор 10135.513.253.71, както и че липсва отразяване на процесния обект в специализираната карта и регистър на морския плаж, приета с Протокол № 5/12 от 13.02.2013 г. Настоящото производство е второ касационно производство по оспорената пред АС - гр. В. заповед на Началника на СГКК - гр. В.. С решение № 2524 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2016 г. делото е върнато с дадени указания първоинстанционният съд да изследва и съобрази процесното изменение на КК дали е следствие на увеличен обем на сградата и засяга ли площта на имот с идентификатор 10135.513.75, изключителна държавна собственост, или е отразяване на терасата по действителни размери и предходни кадастрални отразявания - съобразно нормите, действали към момента на предхождащо първоначалната карта кадастрално отразяване. От приетите по делото СТЕ и в частност от приетата по адм. д. № 2773/2015 г. допълнителна СТЕ се установява, че по оспорената заповед пред АС - В. процесната тераса е включена в очертанията на сградата с идентификатор № 10153.513.253.71. Допълнителната СТЕ установява, че спорната тераса с покритата и откритата си част се явява разширение на търговската зала на рибния ресторант "Делфин", увеличава нейния капацитет и е неразделна част от сградата. Установява се и че същата е отразена с пунктир с нейната покрита и закрита част в създадената специализирана карта № 1 Морски плаж "Златни пясъци" с код № 2.138. От назначената по д. № 601/2017 г. СТЕ се установява, че и по тази експертиза е посочено, че терасата следва да бъде включена в застроената площ на обекта, тъй като е с височина повече от 1,20 от средното ниво на прилежащия терен. Във връзка с тези установявания и съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР (отм., но действала към момента на издаване на оспорената пред АС - гр. В. заповед) "Очертание на сграда" се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Към очертанието на сградата се изобразяват тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1,20 m от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата". Същите се означават съобразно наредбата със знак № 27, а именно пунктирана линия. В настоящия случай именно с пунктир е отбелязана терасата в специализираната карта, т. е. и в този кадастрален източник е приета за част от сградата. В Приложение № 3 по чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие като преместваем обект е посочен само бар от 7 кв. м., но не и спорната тераса, която е отразена в специализираната карта на района в пълната си площ като тераса. Т. е. същата не е приета за преместваем обект при създаване и одобряване на специализираната карта. Във връзка с посоченото от събраните доказателства безспорно се установява, че спорната тераса е с височина над 1,20 м. от средното ниво на прилежащия терен и същата е нанесена като част от очертанията на сградата. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че с процесната тераса е увеличен обема на сградата, собственост на жалбоподателя, не се намалява обема на имота държавна собственост идентификатор № 10153.513.75. Същото се установява и от оспорената пред АС - гр. В. заповед, тъй като с нея само е одобрено нанасянето на увеличаване на площта на сграда, но не е предвидено намаляването на имота - държавна собственост. В случая съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР със заповедта за изменение на КК и КР е одобрено изменение на границите на съществуващ обект в КК в частност относно площта на същия. Одобреното изменение е законосъобразно доколкото се установи, че нанасянето е извършено по очертанията на сградата, съобразно понятието по § 1, т. 3 от Наредба № 3 от 2005 г. (отм., но действала към момента на постановяване на оспорената заповед). Т. е. извършеното изменение на КК и КР с оспорената пред АС - гр. В. заповед е извършено в съответствие със закона. Поради всичко гореизложено и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на МРРБ срещу заповедта. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение