Решение № 5136 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2021 г.

Решение № 5136 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Раковски, подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 2197/1.12.2020 г. постановено по адм. д. № 3775/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото безспорно е установено наличието на предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗУТ за спиране и забрана на достъпа до строежа. Иска се съдебното решение да бъде отменено, като се постанови ново с което жалбата на Е. К. да се отхвърли. Претендират се съдебни разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложени възражения по съществото на спора. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд-Пловдив е отменил по жалба на Е. К. от гр. Раковски заповед № ДЗ-227/15.11.2019 г. издадена от Кмета на Община Раковски, с която на основание чл. 224а във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж "Стая за охрана", находящ се УПИ XII-1640 в кв. 75 по плана на гр. Раковски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила- на изискването за форма, както и на чл. 35 АПК, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно закона. Законосъобразен е извода на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, което обосновава допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на адресата на административния акт и води до невъзможност изпълнението на дадените със заповедта указания. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, съгласно който кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 224а, ал. 3 ЗУТ със заповедта по ал. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. В случая в административни акт е прието, че строежът "Стая за охрана" се изпълнява в отклонение от одобрените инвестиционни проекти, при което е налице промяна в предвидените конструктивни елементи-изпълнени са две нови стоманобетонови колони, променена е конфигурацията на покривната плоча с нейното разширение на запада и в един участък на север, в резултат на което има промяна в натоварването поради увеличените размери и площ, изградено е допълнително помещение от запад на стаята за охрана с предназначение за санитарен възел. Тези нарушения са квалифицирани като такива по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ-съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, изразяващо се в промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. В заповедта е посочено че в срок до 25.02.2020 г. Е. К. следва да отстрани констатираните отклонения в строителството и то да се приведе в съответствие със законовите изисквания и одобрения проект. Тези указания не съответстват на разпоредбата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Същите са бланкетни, тъй като липсват конкретни указания. Само формално са дадени такива, което е равнозначно на липса на указания по смисъла на сочената разпоредба. Заповедта по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ има временен характер, тъй като строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ страдат от недостатъци, които по своя характер и естество подлежат на отстраняване, а действието на административния акт отпада след изпълнение на указанията по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Поради това и указанията следва да са ясни и конкретни и да не пораждат неясноти и съмнения относно създадените задължения. Определянето на срок и посочването единствено като указание използваната от законодателя формулировка да се отстранят причините довели до спиране на строителството, по никакъв начин не съставлява изпълнение на изискванията на закона. Законосъобразен е извода на съда за наличието на нарушение на чл. 35 АПК, а именно административния орган не е изпълнил задължението си да събере и обсъди всички относими към спора обстоятелства. От анализа на разпоредбите на чл. 224а, ал. 1 във вр. с чл. 224, ал. 2 ЗУТ се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е наличието на извършващ се строеж, т. е. изпълнението на строежа да не е приключило, а да се осъществява към момента на извършената проверка и съставяне на констативния акт, както и към момента на издаване на заповедта за спиране на строителството. По своята същност спирането на строежа е принудителна административна мярка от характера на преустановителните, като целта на закона е да се прекрати извършването на едно незаконосъобразно строителство. Следователно само в хипотезата, когато строежът се изпълнява/започнали и продължаващи строително-монтажни работи/ е оправдано и законосъобразно да бъде приложена ПАМ от вида на процесната. В случая по делото не се събрани безспорни доказателства, от които да се направи категоричния извод, че към момента на съставяне на констативен акт № 6/22.10.2019 г. описания в него строеж се извършва. Напротив от самото съдържание на констативния акт е видно, че описаните строителни дейности вече са извършени, с посочените размери и не се съдържат никакви данни при направената проверка на място да е установено извършването на строително-монтажни работи. Тези данни липсват и и в оспорената заповед. Представените пред настоящата инстанция снимки на обекта към 26.09.2019 г. не променят горните изводи на съда. Пред вид забраната установена с разпоредбата на чл. 220 АПК настоящият касационен състав няма правомощие да установява нови факти въз основа на представени за първи път в касационното производство доказателства. От изложеното следва, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава неговата незаконосъобразност. Като прави извод в този смисъл, Административен съд-Пловдив е постановил своето решение в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред вид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са изплатени следва да се осъди Община Раковски да заплати на Е. К. сумата от 900 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение