Решение № 2960 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2016 г.

Решение № 2960 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. и И. Д. С., представлявани от Адвокатско дружество "Бакалова и Дамянов", чрез адв. Дамянов и адв. Атанасов, против решение № 5814 от 8.09.2016 г., постановено по адм. дело № 5810/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – кметът на район "Панчарево" при Столична община, чрез юрк. Димитрова като процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 18-13190/22.10.2014 г. на началника на СГКК – София и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на заинтересовано лице и в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод за наличие на спор за собствеността на засегнатите имоти между страните, който е преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралната карта и затова административният орган е бил длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред. Решението е недопустимо. Със заповед № 18-13190/22.10.2014 г. е одобрено изменение на КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-24/2.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, което изменение се изразява в: 1. нанасяне на нови обекти поземлени имоти (ПИ) с идентификатори [номер], [номер] и [номер]; 2. промяна на границите на ПИ с идентификатор [номер] – собственост на СО, район Панчарево; 3. заличаване на ПИ с идентификатор [номер] и 4. промяна идентификатори на сгради в съответствие с идентификаторите на ПИ, в които се намират. Първоначално с жалбата на кмета на район "Панчарево" при Столична община е направено искане за отмяна на заповед № 18-13190/22.10.2014 г. в цялост. С допълнителна молба – уточнение изрично е посочено, че заповедта се оспорва само в частта по отношение на ПИ с идентификатор [номер], собственост на касаторите, тъй като в съседство на този имот попадат собствените на общината имот с идентификатор [номер], представляващ улица и УПИ [номер] – за трафопост, нанесен като ПИ [номер]. В уточнението е направено изявление, че по отношение нанасянето и границите на ПИ с идентификатор [номер], собственост на В. Т. М., Столична община, район П. няма претенции. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло заповедта, въпреки наличието на жалба само по отношение границите на ПИ с идентификатори [номер] и [номер]. Съдът се е произнесъл "свръх петитум", тъй като липсва жалба срещу заповедта в останалата й част, което прави обжалваното решение недопустимо като постановено извън предмета на оспорването. Решението е недопустимо и в частта, в която актът е отменен по подадената жалба по следните съображения: Оспорената в първоинстанционното производство частично заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49 от 2014 г.) и с нея е одобрено изменението в КККР на [населено място], като от ПИ с идентификатор [номер], собственост на В. Т. М., А. Г. С. и И. Д. С., са заснети три нови ПИ с идентификатори [номер], [номер] и [номер], първият от които е собственост на В. Т. М. (извън предмета на оспорването), вторият - собственост на касационните жалбоподатели и третият – без данни за собственост. Съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР (в относимата редакция) заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В константната съдебна практика по тълкуване на тази разпоредба се приема, че при обжалване на заповеди за изменение на КККР заинтересовани лица са само онези собственици или носители на вещни права върху недвижими имоти, които са вписани в кадастралния регистър към одобрената КК. Невписаните такива не разполагат с право на жалба, тъй като измененията не ги засягат пряко и непосредствено. Измененията рефлектират в правната сфера на вписаните в регистъра собственици и носители на ограничени вещни права, поради което само те разполагат с активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, доколкото изменението в КККР засяга техни субективни материални права, противопоставими на това изменение. Невписаните собственици не са засегнати от извършеното изменение в КККР, защото не фигурират в одобрената първоначална КККР с права върху имотите, нанесени в нея. В конкретния случай Столична община, район Панчарево видно от представеното по делото извлечение на КР към одобрената КККР от 2012 г. на [населено място] не фигурира в него като собственик или носител на ограничено вещно право върху ПИ с идентификатор [номер], от когото са образувани новонанесените три имота, нито е вписан като собственик на съществуваща сграда в заличения имот. Поради това оспорващият в първоинстанционното производство не е разполагал с право на жалба срещу заповедта в частта й относно създаването на нов ПИ [номер], съответстващ на УПИ [номер] – за трафопост, поради липса на правен интерес. Доводите му за неправилно нанесена граница, която не съвпада с регулационната, в южната част на ПИ [номер], не могат да се обсъждат по недопустима жалба. Правен интерес не е налице и в частта, в която се твърди засягане на съседния ПИ с идентификатор [номер], за който район П. е вписан в КР като собственик, от нанасянето на ПИ [номер] от запад. В случая няма засягане в смисъл на отнемане на част от собствения на общината имот по предназначение улица, след като същият е с увеличена квадратура от 1702 кв. м на 1715 кв. м след промяната. Липсата на застъпване между двата имота се установява от скицата - проект. При тези данни следва да се приеме, че в тази част заповедта е позитивна за оспорващия. В подкрепа на този извод е изявлението на процесуалния представител на СО, район П. в съдебно заседание на 27.01.2016 г., че по отношение на тази граница не оспорва нанасянето й във вида, в който е отразена с одобреното изменение. Като недопустима жалбата срещу заповедта по отношение нов ПИ с идентификатор [номер] е следвало да бъде оставена без разглеждане. Вместо това съдът се е произнесъл по същество, което прави съдебният акт и в тази част недопустим. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, подадената жалба – оставена без раглеждане поради недопустимост, а производството по делото - прекратено. При този изход по делото и съобразно направеното искане за присъждане на разноски на касационните жалбоподатели се дължат такива за двете съдебни инстанции съгласно представения списък в общ размер на 1550 лева, от които 10 лева – държавна такса, 100 лева – депозит за вещо лице и по 720 лева – заплатено възнаграждение на адвокатското дружество, което ги представлява, за всяка инстанция видно от приложените пълномощно и фактури. Разноските са за сметка на Столична община, район "Панчарево" поради недопустимост на жалбата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в първоинстанционното производство, е неоснователно. Адвокатският хонорар е определен в минимален размер и се дължи ведно с начисления върху него ДДС съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение