Решение № 6073 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП), подадена чрез пълномощниците адвокат М. Пенева и адвокат Ц. Милева, против решение № 195 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която са отменени издадените от него заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. и заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо по отношение заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г., поради просрочие на жалбата и неправилно в останалата част, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Заявява, че двете заповеди са били връчени в условията на отказ, удостоверено с подписите на двама свидетели, но в срок е била обжалвана само заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е била просрочена. Възразява срещу изводите на съда за наличие на нарушения на материалния закон по отношение сроковете за налагане на дисциплинарното наказание; накърняване правото на защита на наказаното лице при изслушването му от дисциплинарния съвет и неотчитане становището на последния от наказващия орган. Счита, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, не са обсъдени събраните по делото доказателства, не са установени релевантните факти и неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Моли за обезсилване на решението в частта по отношение заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. и отмяната му в останалата част по отношение заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Ответникът - Н. Р. Т., чрез пълномощника си адвокат Ж. Маринов в представени писмен отговор и писмена молба, както и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Иска присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена на 21.01.2025 г. от Н. Т., насочена само против заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. на изпълнителния директор на АСП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Пловдив, считано от 07.01.2025 г., по причина - дисциплинарно уволнение. Тази заповед, видно от отбелязването в нея, е връчена на Т. на 07.01.2025 г. в условията на отказ по чл. 44, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), удостоверено с подписите на Н. Н., главен секретар в АСП и Р. Б., също служител на агенцията На същата дата - 07.01.2025 г. е издадена и заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. от изпълнителния директор на АСП, с която на Н. Т., на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1, чл. 92, ал.1, вр. чл. 89, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за същата длъжност. Съгласно извършено аналогично отбелязване и в нея, тази заповед също е била връчена в условията на отказ, за което подписи са положили същите лица - Н. Н. и Р. Б.. Разпитани пред първоинстанционния съд, те са удостоверили редовността на извършените действия по връчването на двете заповеди, включително, че саморъчно са изписали имената си и са се подписали. Техните подписи не са били оспорени надлежно от жалбоподателката. След като цялата преписка по първоначалното оспорване е била изискана от съда с определение № 733/22.01.2025 г., тя е представена от органа на 27.01.2025 г., включително и съдържащата се в нея заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. Докладвана е от съда от съдебно заседание на 11.02.2025 г. Последвало подаване на 20.02.2025 г. от страна на Н. Т., на допълнение към първоначалната жалба, с която е оспорена и заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г., с искане за нейната отмяна и твърдение, че тази заповед не е била връчена. Административен съд Пловдив е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което е разгледал спора по същество, като е отменил и двете заповеди. Без да изложи категорични мотиви по допустимостта, погрешно е посочил, че в заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. не е отразено обстоятелството дали е връчена при условията на отказ, въпреки изрично положените подписи за удостоверяването на този факт от Н. Н. и Р. Б., в определената специална графа удостоверяваща отказа - в края на акта. С оглед на горното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо по отношение заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г., което води до неправилност на съдебното решение и по отношение на заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. Съобразно данните по делото, жалбата срещу заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. е просрочена. Тази заповед е валидно връчена на 07.01.2025 г. в условията на отказ, който е надлежно удостоверен с подписите на две лица. Тези подписи не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК от жалбоподателката, което налага извода, че вярно удостоверяват факта на връчването. Нещо повече, установилите отказа лица са били разпитани пред съда и безпротиворечиво са потвърдили този факт. След като е доказано, че заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. е връчена надлежно на 07.01.2025 г., срокът за нейното оспорване пред съда, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, е 14-дневен и е изтекъл на 21.01.2025 г. - вторник, присъствен ден. Жалбата срещу тази заповед е подадена до съда на 20.02.2025 г., т. е. един месец след изтичане на срока. С изтичането му, предвид неговия преклузивен характер, процесуалното право на жалба по отношение на тази заповед е било погасено и тя е следвало да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство в тази част. Като се е произнесъл по просрочена жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо по отношение на заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. Затова същото, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, следва да бъде обезсилено в тази част и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата на Н. Т. против заповед № РД 01-0025/07.01.2025 г. бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено. По отношение заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г., с нея се прекратява служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, поради което същата е неразривно свързана с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Волеизявлението на органа по назначаването за налагане на това наказание е проява на волята му да прекрати служебното отношение на служителя като санкция за извършено нарушение на служебната дисциплина. След като в случая заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ не е обжалвана надлежно и е влязла в сила, липсват основания да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение е незаконосъобразно. Заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. е издадена от компетентен орган и има нормативно предвиденото съдържание по чл. 108, ал. 1 ЗДСл., поради което жалбата срещу нея е неоснователна. Това налага атакуваното съдебно решение да бъде отменено в тази част и жалбата на Н. Т. против заповед № ЧР-СП-2-4/07.01.2025 г. да бъде отхвърлена. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има касационният жалбоподател, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, при липсата на възражение за прекомерност, в тежест на ответника по касация и в полза на бюджета на органа следва да се възложат сторените от органа разноски за двете инстанции в общ размер на 3795 евро, за заплатените депозит за експертиза, държавна такса по касационно оспорване и адвокатски възнаграждения, съгласно договорите за правна помощ, издадените фактури и платежни нареждания. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение