Решение № 4821 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2017 г.

Решение № 4821 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. М. К. от гр. С. против решение № 52 от 15.02.2017 г., постановено по адм. д. № 251 по описа за 2016 г. на Административен съд С. релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Областен управител на област С. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратур представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС - С. е отхвърлил жалбата на М. М. К. от гр. С. против заповед № № АП-03-41-354/21.10.2016 г. на областния управител на област С., с която е оставено без уважение искането му за изплащане на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия по ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че първоначално на 16.02.2011 г. касационният жалбоподател е подал заявление със свободен текст до областния управител и до председателя на Комисията за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица гр. С., с което претендира обезщетение в размер на 50 000 лв. С писмо Изх. № АП-03-11-248/1.03.2011 г. органът е уведомил заявителя, че във връзка с изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ правоимащите лица подават искане по образец до областния управител по последния постоянен адрес на репресираното лице, както и че към искането следва да се приложи официален документ, установяващ изтърпяна репресия по политически, религиозни или причини във връзка с произхода. С Вх. № АП-03-11-248/9.12.2011 г. М. К. подава искане за изплащане на еднократно обезщетение по ЗИД на ЗПГРРЛ до областния управител на област С. В част Трета от заявлението "Основание за изплащане на обезщетението" заявителят е посочил чл. 1, т. 7 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Към искането са приложени 2 броя "клетвени декларации" и собственоръчно попълнена декларация по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на ЗПГРРЛ, че искане за обезщетение не е подавано и обезщетение не е изплатено на заявителя . С писмо Изх. № АП-03-11-248/3.02.2012 г. областният управител е изпратил искането, ведно с всички приложения към него, на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ гр. С. за произнасяне по компетентност, с мнение, че по така образуваната преписка не може да се установи конкретния вид и характер на репресията. С писмо Рег. № 96-00-28/12 от 5.10.2016 г. председателят на Централната комисия за установяване на обстоятелства по чл. 1 от ЗПГРРЛ е изпратил на областния управител. препис-извлечение от Протокол от заседание на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, провело се на 26.09.2016 г., съдържащ Решение на Комисията по представената преписка. Видно от Протокола, Комисията е заседавала на 26.09.2016 г. и по т. 5 от дневния ред е взела единодушно решение, че липсват данни за осъществена спрямо молителя репресия по политически причини, попадащи в приложното поле на ЗПГРРЛ. С. П. № 223 от 18.10.2016 г. комисия, назначена от областния управител на област С., е разгледала подадените искания за изплащане на обезщетения по ЗПГРРЛ и е излязла с предложение до областния управител да се издаде заповед по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, като персонално за заявителя се постанови отказ, във връзка с решението на ЦК. С оспорената Заповед № АП-03-41-354/21.10.2016 г. на областния управител, е оставено без уважение искането на касационния жалбоподател за изплащане на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия по ЗПГРРЛ. Отказът е мотивиран с решението на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ от 26.09.2016 г., според което липсват данни за осъществена спрямо молителя К. репресия по политически причини, попадащи в приложното поле на ЗПГРРЛ. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като при постановяването му са спазени законовите изисквания за компетентност на органа, спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че Съдът е приел за законосъобразен административен акт, в който липсват мотиви - порок, сам по себе си сочещ на наличие на основания за отмяна. Видно от мотивите на заповедта на областния управител единственото основание да се приеме за неоснователно заявлението на К. за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ е наличието на решение от 26.09.2016 г. на Централната комисия по чл. 4 от закона. Административният орган е възприел като обвързваща диспозитивната част на решението от 26.09.2016 г., позовал се е на нея и е постановил обжалвания отказ. Други мотиви, свързани с прилагане на основанията, предвидени в ЗПГРРЛ административния орган не е изразил . От съдържанието на решението на ЦК по "чл. 4 от закона става ясно, че по т. 5 от дневния ред ЦК по чл. 4 от ЗПГРРЛ е приела следното: " Липсват данни за осъществена спрямо молителя репресия по политически причини, попадаща в приложното поле на ЗПГРРЛ. Мотиви за това решение в протокол от 26.09.2016 г. на ЦК по чл. 4 от закона не са изложени. От тези данни по делото по безспорен начин се установява, че нито компетентният административен орган - областен управител на област С., нито помощният орган - по чл. 4 от закона са мотивирали с фактически и правни основания изложените по-горе волеизявления. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби на закона, включително за характера на репресията, установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет. Законът създава специален орган, който има помощен характер по отношение на компетентния административен орган - областен управител, на когото възлага установителни компетенци във връзка с обстоятелствата по чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от закона. Посочените текстове съдържат обширна основа и уреждат различни основания за придобиване право на обезщетение по реда на този закон. От това става ясно, че органът по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ следва да обсъди, да събере доказателства и да постанови решение, с което да установи или да приеме че не е налице основание за обезщетяване по този закон. Изпълнението на тези правомощия е свързано с мотивиране на приетото решение. Отделно от това и за административния орган, съгласно чл. 57 АПК съществува законово задължение за излагане на фактически правни основания за формираното волеизявление по сезиращото го искане. Такива мотиви нито в помощния акт по чл. 4 от закона нито в оспорената заповед са налице. Това сочи на незаконосъобразност на административния акт, който не е била установена от компетентния административен съд. С оглед на изложеното решението на Административен съд - С. като неправилно и необосновано следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваната заповед № АП-03-41-354/21.10.2016 г. на областния управител бъде отменена, а преписката върната административния орган за ново произнасяне. При произнасянето, в случай че комисията по чл. 4 ЗПГРРЛ бъде сезирана отново, същата следва да изрази подробни мотиви. Водим от горното, Върховният административен съд