Решение № 33 от 2.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 417/2010 г.

Решение № 33 от 2.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 417/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Ч. - от [населено място] срещу Решение № 175 от 11.ХII.2009 г. по гр. д. № 418/2009 г. на В. апелативен съд, с което е отменено Решение № 1060 от 17.VII.2009 г. по гр. д. № 1717/2008 г. на В. окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Н. Н. Д. - от [населено място] срещу Т. Ж. Ч. - от [населено място] по чл. 108 ЗС и е постановено друго, с което ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху ап. № 10, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, и е отменен на основание чл. 537, ал. 1 ГПК нот. акт № 6/25.ХI.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че имотът е с идентификационни данни, описани в нот. акт № 160/2007 г., че e имал възможност да се осведоми за тежести върху имота от справка в имотния регистър, какъвто не съществува към момента на придобиване собствеността от него. Жалбоподателят счита, че съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на иска и че е решил в противоречие с практиката на ВКС въпросите за нищожността по чл. 646 ТЗ на отчуждителна сделка от длъжник в несъстоятелност, която сделка е относително недействителна и за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение. Жалбоподателят обосновава довода за недопустимост на иска с оглед съдебната практика за относителната недействителност на сделка по иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, за която счита, че е недопустимо ищцата да я предяви, като трето лице - купувач на вещ от масата. Излага и съображения за нарушение на материалния закон относно придобивно основание, като не е нищожна сключената от него сделка, нито относително недействителна, упражненото владение е добросъвестно, и няма пречка за прилагане на кратката придобивна давност. Иска решението да се отмени и да се постанови юридически и житейски справедливо решение. Ответницата по касационната жалба Н. Н. Д. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС [населено място] № 725 от 19.ХI.2010 г., постановено по делото, е допуснал касационно обжалване на решението по материалноправните въпроси: 1. кой може да се легитимира като собственик на недвижимия имот - ответникът, който основава правото си на прехвърлителни сделки, последващи учредена договорна ипотека и Постановление от 9.IХ.2002 г. по изп. д. № 4021/2002 г., както и на изтекла петгодишна придобивна давност, или ищцата, която основава правото си на договор за продажба, сключен със синдика и 2. за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение. С обжалваното решение е отменено решението, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, основан на твърдение за придобиване на собственост на договор за продажба, предмет на нот. акт № 160, т. VII, рег. № 15158, д. № 1360/2007 г. на ВН рег. № 124 и е постановено друго, с което ответникът е осъден да предаде владението и е отменен нот. акт № 6, том III, рег. № 8856, д. № 382/2002 г., с който ответникът се легитимира като собственик. Съдът е изложил фактите по делото: [фирма] - [населено място] е придобил имота въз основа на Договор за доброволна делба от 21.ХII.2000 г., [населено място] от 20.III.2003 г. по т. д. № 611/2001 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на търговеца и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 27.ХI.2000 г., изменена на 14.ХII.2000 г. с Р. по т. д. № 510/2003 г. на ВАС, съдът по несъстоятел-ността [населено място] от 12.IХ.2001 г. е допуснал предварителни обезпечителни мерки, включително налагане възбрана върху имота, вписана на 2.Х.2001 г. и спиране на изпълнителните дела срещу имущество на длъжника. Съдът е посочил, че [фирма] е учредил на 15.II.2001 г. в полза на [фирма] договорна ипотека върху имота, вписана под № 159, т. 1, дв. вх. рег. № 1507, преди началото на производството по несъстоятел - ността, но след определената начална дата на неплатежоспособност, по повод което е образувано изп. д. № 4021/2002 г. и [населено място] от 9.IХ.2002 г. за публична продан (нестанала), имотът е възложен на взискателя [фирма] - Т. М. М., а последният с нот. акт № 142/18.Х.2002 г. го е продал на П. М. и двамата: П. и Т. Михневи с нот. акт № 6/25.Х. 2002 г. са продали имота на ответника. Съдът е съобразил, че по иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] [населено място] № 226/15.IV.2005 г. по т. д. № 83/2004 г., са обявени разпоредителни сделки: продажба на имота на В. Ц. И. с нот. акт № 2/12.VII.2001 г. и че синдикът въз основа на Определение на съда по несъстоятелността № 1428/28.IХ.2006 г., с което е дадено разрешение, е продал имота на ищцата с нот. акт № 160/27.ХI.2007 г. При преценката на правата върху имота, заявени от всяка от страните, съдът е изложил, че сделката, предмет на нот. акт № 6/25.ХI.2002 г., на който ответникът основава правото си на собственост, не е породила вещно-правен ефект, тъй като праводателите му Т. и П. Михневи не са били собственици, защото техният праводател [фирма] не е бил собственик - сделките са осъществени при вписана възбрана върху имота преди извършването им, за която приобретателите са могли да се уведомят при справка за тежестите върху имота. Съдът е приел, че сделките са извършени и въз основа на възлагане по изп. дело след наложена в производството по несъстоятелност обща обезпечителна мярка "спиране на изпълнението", че възлагането е непротивопоставимо на масата на несъстоятелността и не е отчуждило валидно в полза на взискателя по изп. дело собствеността, като изп. дело е образувано въз основа на договорна ипотека, вписана под № 159 на 15.II.2001 г., която е нищожна по отношение на масата на несъстоятелността на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като извършена в рамките на подозрителния период, която нищожност настъпва по силата на закона и съдът при преценката напускал ли е имотът масата на несъстоятелността, може да я констатира и без нарочен иск. Като е заключил, че имотът не е напускал масата на несъстоятелността и че е налице валидно разрешение от съда синдикът да осребри имуществото, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик въз основа на нот. акт № 160/2007 г., а ответникът съгласно чл. 648 ТЗ дължи връщане на имота в масата на несъстоятелността, като трето лице по отношение на нищожната ипотека в полза на [фирма], от която черпи права и че нотариалният акт, на който се позовава, следва да се отмени. За неоснователно съдът е приел позоваването от ответника на кратка придобивна давност, по съображения, че продажбата от несобственик не е годна да направи купувача собственик, тъй като няма прехвърлителен ефект, затова същата не е основание за прилагане на кратката придобивна давност. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск с оглед характера му на иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, който е за относителна недействителност на сделката спрямо кредиторите, поради което е недопустимо предявяването на недействителността от трето лице - ищцата. Ищцата е изложила в исковата молба и поддържа по делото, че съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, е недействителна по отношение на масата на несъстоятелността, учредената на 15.II.2001 г. от [фирма] - в несъстоятелност в полза на [фирма] ипотека, извършено след началната дата на несъстоятел - ността 27.ХI.2000 г. Налице е преюдициално правоотношение, по което съдът и служебно следва да се произнесе с решението, а в случая има и твърдение на ищцата, като въпросът за действителност - та на ипотеката, въз основа на която е извършено по изп. д. № 4021/2002 г. възлагане на [фирма] поради нестанала публична продан [населено място] от 9.IХ.2002 г., и продажба на имота с нот. акт № 142/2002 г. от "Ч. море - 2000" на П. М. и с нот. акт № 6/2002 г. от П. и Т. Михневи на ответника, е обуславящ за правото на собственост на ответника. Затова произнасянето по този въпрос не прави решението недопустимо. Решението е незаконосъобразно. Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик, по който иск ищцата следва да докаже правото си на собственост и факта, че ответникът владее или държи имота към датата на предявяване на иска, а ответникът - основанието, на което държи или владее. Ревандикационният иск съдържа установителен иск за собственост и осъдителен иск за предаване на владението или държането, поради което по установителната част на иска се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и по осъдителната част - сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането. Ако ответникът към момента на предявяване на иска, има правно основание да владее или държи имота, искът ще е неоснователен и в установителната, и в осъдителната част. Учредената от [фирма] в полза на [фирма] на 15.II.2001 г. договорна ипотека върху имота, вписана под № 159, т. 1, дв. рег. № 1507, е учредена преди началото на производството по несъстоятелността, като началната дата на неплатежоспособността на търговеца е определена 14.ХII.2000 г. [населено място] от 16.VII.2003 г. по гр. д. № 510/2003 г. на ВАС, поради което съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ учредената ипотека след тази дата, е недействителна по отношение на масата на несъстоятелност - та. Извършеното [населено място] от 9.IХ.2002 г. по изп. д. № 4021/2002 г. възлагане на имота на взискателя [фирма] поради нестанала публична продан и последващата продажба на имота с нот. акт № 142/2002 г. от "Ч. море 2000" на П. М. и с нот. акт № 6/2002 г. от П. и Т. Михневи на ответника, не легитимират последния като собственик, тъй като имотът не е напускал масата на несъстоятелността, праводателите на ответника не са били собственици на имота и ответникът не може да има повече права върху имота от праводателите си. Безспорно ответникът е установил владение върху имота въз основа на договора за продажба, предмет на нот. акт № 6/2002 г. Продавачите му не са собственици, поради което договорът няма вещно прехвърлително действие, но владението е предадено на ответника от продавачите въз основа на договор за продажба, за който е спазена законоустановената форма, и ответникът е добросъвестен - не е знаел, че продавачите му не са собственици. Това е така, защото вписването на ипотеката е персонално и за нея той знае от нотариалните книги за вписване на ипотеките, но не знае за откритото производство по несъстоятелност на [фирма], съответно за извършените по това производство действия, вписани възбрани и постановени решения, които се обявяват по партидата на търговеца. Купувачът може да се позове на кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, която от датата на предаване на владението с нот. акт от 25.ХI.2002 г. до датата на предявяване на иска 29.VI.2008 г., е изтекла. От нот. акт № 6/2002 г. се установява, че ответникът е купил апартамента в сграда - незавършено строителство на етап груб строеж и че владението преминава с подписването на нотариалния акт, а от Експертната оценка на обекта от 16.ХI.2006 г., изготвена от инж. В. Й., разпитана по делото като свидетел за начина на изготвяне на оценката, се установява, че процесният апартамент е довършен, като са изпълнени посочените строителни работи, което е в подкрепа на твърдението на ответника за упражнявана от него фактическа власт върху имота от датата на предаване на владението с подписване на 25.ХI.2002 г. на нот. акт № 6/2002 г. Въз основа на тези доказателства ответникът е установил, че е владял имота повече от 5 години въз основа на посочения договор за продажба, предмет на нот. акт от 25.ХI.2002 г., поради което е станал собственик с изтичане на 5-годишна придобивна давност. Правото му на собственост, основано на придобивна давност, изключва това на ищцата, поради което искът й по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли. Затова решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, следва да се отмени, включително в частта за разноските и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. На ответника по делото се дължат разноски за двете съдебни инстанции, но няма данни да са направени. С оглед този изход на делото ищцата дължи разноски на ответника за касационната инстанция: държавна такса 469.79 лв. и възнаграждение за един адвокат 3300 лв. Поради това Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение