Решение № 8556 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7378/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Табакова и касационна жалба на Н. А. Н., чрез адв. Димова срещу решение 552/22.01.2024 г. постановено по адм. дело 11346/2022 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Н. А. Н., срещу Решение ППН-01-426/2021/22.11.2022 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т.3.Със същото решение е отхвърлена жалбата на Министъра на вътрешните работи срещу Решение ППН-01-426/2021/22.11.2022 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т. 1 и т. 2 В касационната жалба на министъра на вътрешните работи се излагат доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.Счита, че съдът е установил неправилно фактическата обстановка, като не е преценил правилно и в съвкупност представения по делото доказателствен материал, което е довело до неправилни изводи и неправилно приложение на закона. Оспорват се и разноските които са възложени в тежест на министерство на вътрешните работи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора. Касатора Н. А. Н., оспорва решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се решението на КЗЛД да бъде отменено и делото да бъде върнато като преписка на органа със задължителни указания по прилагане на закона. В писмен отговор, чрез адв. Димова оспорва касационната жалба на министъра на вътрешните работи, като неоснователна. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни в писмен отговор оспорва касационните жалби като неоснователни.Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София - град е образувано по оспорване на Н. А. Н. и министъра на вътрешните работи срещу Решение ППН-01-426/2021 г. от 22.11.2022 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията е решила следното: В т.1 е обявена за основателна сезиращата жалба рег. ППН-01-426/ 1 /04.06.2022 г. от Н. А. Н. срещу Министъра на вътрешните работи, администратор на лични данни в частта, съдържаща твърдения за нарушение по чл.53, ал.3 ЗЗЛД, за това, че администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си да отговори на заявлението за изтриване на лични данни в законоустановения срок от два месеца, считано от датата на получаване на същото 12.01.2021 г. В т. 2, на основание чл.85, ал. 3 ЗЗЛД, на министъра на вътрешните работи е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. В т. 3 жалбата, предмет на производството, е обявена за неоснователна в частта, съдържаща твърдения за извършено нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД-неизпълнение на задължение за изтриване на лични данни. Съдът е приел за установени от фактическа следното : Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба от Н. срещу Министерството на вътрешните работи с доводи за неправомерно обработване на личните му данни и непроизнасяне в срок по негово заявление за заличаване на лични данни. Административното производство е образувано пред КЗЛД по жалба рег. ППН-01-426/ 1/04.06.2021 г. от Н., като с нея е отправено искане да бъде отменено Решение 513005-64/19.05.2021 г. на Директора на СДВР за изтриване на личните му данни като заявител по причина, че не се обработват правилно и, че не е твърдял да е извършено престъпно деяние по чл. 255 НК. Оплакването му касаело задържане на трудовата книжка и искал да бъде извършена съвместна проверка с НАП. Прави искане също така да бъде наложена глоба на директора на СДВР, който не се произнесъл в изискуемия законов срок. Твърди, че няма образувано производство със същия предмет пред съда и не е разглеждано искане за санкциониране. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.Същото е и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че безспорно министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни съгласно чл.29, ал.1 ЗМВР и може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Същото е предвидено и в чл. 6 от приетите от него Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по постъпили заявления на физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР. Със Заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. - т.1.6, министъра на вътрешните работи е оправомощил директорите и зам.директорите на СДВР и на областните дирекции на МВР да разглеждат и се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл.12-22 от Регламент /ЕС/ 2016/679, по чл.53-56 ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл.34 от цитирания Регламент, съответно по чл.68 ЗЗЛД. В тази връзка е приел, че КЗЛД не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е произнесла по искането на министъра да бъде конституиран като заинтересована страна директорът на СДВР. Директорите на съответни структури от системата на МВР, на които са делегирани права във връзка със съхраняването на лични данни са част от структурата на администратора, комуто принадлежат законовите права и задължения. В настоящия случай е установено, че директорът на СДВР е разгледал искането на жалбоподателя Н. за изтриване на личните му данни като заявител, но извън определения в закона срок от два месеца от получаване на искането по чл.53 ал.3 ЗЗЛД, като е било възможно срокът да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. Заявлението е постъпило на 12.01.2021 г., а произнасянето с решение по него е на 19.05.2021 г., т.е. след изтичане на два пъти по-дълъг период. Съдът е приел, че в тази връзка правилно е определен размерът на наложената на администратора на лични данни имуществена санкция в минимален размер от 1000 лв., тъй като няма данни в резултат на нарушението да са настъпили вреди за жалбоподателя или финансова полза или избегната загуба за администратора. Правилно също така е решението на КЗЛД в частта, с която жалбата на Н. е обявена за неоснователна в частта, съдържаща твърдения за извършено нарушение по чл.56, ал.2 ЗЗЛД от неизпълнено задължение за изтриване на личните му данни. Административният орган е процедирал в съответствие с делегираната му законова компетентност от чл. 26, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗМВР да определи сроковете за съхранение на лични данни, които се обработват във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателно производство или за периодична проверка на необходимостта от съхранението. Това е сторено като е приета нарочна Инструкция, в чл. 5 от която е определен 5-годишен срок на съхранение на личните данни от датата на въвеждане във фондовете. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, анализирал е точно и подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Правото на заличаване на обработваните лични данни от администраторите на лични данни е гарантирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 216/679 и в чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМВР предвижда заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 56 ЗЗЛД да се разглеждат от администратора на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В чл. 53, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено, че администраторът предприема необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54 и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 58 и чл. 68 относно обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Според правилото на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. В настоящия случай съдът правилно е приел, че администраторът на лични данни се е произнесъл по искането на субекта на данни с решение след изтичане на срока по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД. Съдът е отбелязал, че няма данни по административната преписка за наличие на предпоставките по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД за удължаване на срока за произнасяне сложност или брой на исканията, а и тази възможност не е била използвана от администратора на данни. Допуснатото нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД съставлява основание за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни по чл. 85, ал. 3 ЗЗЛД във връзка с чл. 83, § 5 от Общия регламент за защита на данните. Поради това съдът правилно е приел, че на министъра на вътрешните работи законосъобразно е наложено административно наказание в качеството му на администратор на лични данни. Съдът е обсъдил вида на предвиденото административно наказание "имуществена санкция" и правилно е посочил, че министърът на вътрешните работи в качеството на администратор на лични данни носи административнонаказателна отговорност и с оглед целите на специалния закон КЗЛД е наложила предвидената в чл. 85, ал. 3 във връзка член 83, § 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 имуществена санкция. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. По-специално чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази разпоредба министърът издава Инструкция 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Настоящата инстанция счита,че изложените в касационната жалба на Н. доводи не съдържат конкретни основания за отмяна на съдебното решение.Изложените твърдения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с това, че не са уважени исканията му за събира не на доказателства са неоснователни. Не намират подкрепа в данните по делото и доводите в касационната жалба на министъра на вътрешните работи за постановяване на съдебното решение при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционния съд е постановил съдебния си акт след като е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, като установените факти обосновават правните изводи. С оглед изхода на спора правилно съдът е присъдил в тежест на министерство на вътрешните работи претендираното от процесуалния представител на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците сочени като касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователно е искането за присъждане на разноски в полза на министъра на вътрешните работи. Комисията за защита на личните данни не е претендирала присъждане на разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,