Решение № 2417 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сид Импорт ООД, чрез процесуален представител адв. П. Шивачева срещу решение 8466/08.10.2024 г., постановено по адм. дело 157/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към митническа декларация с MRN 21BG001007027565R3/18.01.2021 г. с рег. 32-919/02.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас , с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от Канада стока катастрофирал пътнически автомобил; марка: HONDA , модел CIVIC, шаси 2HGFC2F59GH017869, определена е нова такава стойност чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 533,55 лв. и ДДС в размер на 1 173,80 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и на първо място е оспорен изводът на съда за издаване на оспореното решение от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). На следващо място касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока само въз основа на получената по линия на международното сътрудничество информация от канадските митнически власти. Неправилно счита, че е и извършеното от първоинстанционния съд тълкуване на относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс) за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и в тази връзка развива съображения, че с административния акт незаконосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. В подкрепа на изложеното се позовава на практика на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директора на Териториална дирекция Митница Бургас , чрез юрк. В. Стойкова в депозирани по делото писмено становище и бележки, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: След подробно изложение на фактическите установявания в хода на административното производство и анализ на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото, първоинстанционният съд е приел, че решението на митническия орган, посочено по горе, е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и предвидените в закона реквизити, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В този смисъл е счел, че предоставената от канадските митнически власти информация за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на процесния внос, е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и същата притежава висока степен на доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност и следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка е изложил мотиви, че предоставените данни не са оспорени от задълженото лице и същите са на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/, както и че липсва информация за това каква цена е заплатил купувачът. В този смисъл е обосновал извод, че митническите органи основателно са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Прието е в обжалваното решение, че за да бъде определена митническата стойност на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс следва тя да не може да се определи в последователността, регламентирана в § 2. Описал е методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Митническия кодекс и е приел, че в оспореното решение в достатъчна степен са изложени мотиви по отношение на невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност, като същите съответстват на изискванията на материалния закон. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган обосновано е достигнал до извод, че вторичните методи се явяват неприложими и съответно обосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока по метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Митническия кодекс и същият е приложен правилно. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е законосъобразно и със същото правилно е определена нова митническа стойност на внесената стока и са начислени държавни вземания за досъбиране. Обжалваното решение е неправилно постановено. Оспореното пред първоинстанционния съд решение е валидно, като издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Митническия кодекс и в този смисъл възраженията, изложени в касационната жалба за нищожност на акта, са неоснователни. Съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Митническия кодекс гласи, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед безспорно установените по делото факти, както и при осъществено деклариране на стока на територията на МП Пристанище Бургас - митническо учреждение в структурата на ТД Митница Бургас и предвид издаването на акта, не по заявление на лицето, то изводът на съда, че териториално и материално компетентен да издаде оспореното решение е именно директорът на ТД Митница Бургас е правилен. По оплакванията на касационния жалбоподател за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада катастрофирал пътнически автомобил; марка: HONDA , модел CIVIC, шаси 2HGFC2F59GH017869. Достигнатите от съда изводи, че митническият орган е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение се споделят от настоящия касационен състав, но изложените в тази връзка мотиви в оспореното решение не променят формираните неправилни и необосновани изводи по отношение приложението на материалния закон. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката в размер на 1 750 CAD е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 6 025 CAD. Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на автомобила, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Както правилно посочва и съда съгласно методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета Стойност на стоките за митнически цели от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс е констатирана липса на информация за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г , не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 цитирания кодекс, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В този смисъл са решения по адм. дела 6738/2023 г., 9207/2023 г., 2148/2024 г., 3273/2024 и др. на настоящия касационен състав. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани , катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността - решение от 9 ноември 2017 г. по дело С - 46/16 - т. 56 ("LS Customs Services") и решение от 20 юни 2019 г. по дело С - 1/18 - т. 27 ("Oribalt Rоga"). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което оспореното от Сид Импорт ООД решение, с което за процесната стока е определена нова митническа стойност чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 533,55 лв. и ДДС в размер на 1 173,80 лв., бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба за разноски, такива се дължат на Сид Импорт ООД в общ размер за двете съдебни инстанции от 563,66 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита в първоинстанционното производство, заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г., 50 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното произовдство и 13,66 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция, не са ангажирани. Неоснователни са възраженията на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение