Решение № 15460 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2016 г.

Решение № 15460 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "МБАЛ СВЕТА СОФИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Б." ..№..., представлявано от д-р М. З.-прокурист, срещу решение № 3774 от 03.06.2016 г. по адм. дело № 8388/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Писмена покана № 29-02-48 от 21.07.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/ и са присъдени разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени обжалваният административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х. Т. изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3774 от 03.06.2016 г. по адм. дело № 8388/2015 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Писмена покана № 29-02-48 от 21.07.2015 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/ с която е разпоредено лечебното заведение да заплати на основание чл. 76а от ЗЗО неправомерно получена сума в размер на 46 462.00 лева, представляваща неспазване условията за спешна индикация за хоспитализация, което е залегнало в структурата на КП № 007 по четиридесет броя история на заболяването; неспазване условията за спешна индикация за хоспитализация, което е залегнало в структурата на КП № 205 по десет броя история на заболяването; неспазено изискване за провеждане на изискуеми клинико лабораторни изследвания от ДЛА, които са залегнали в структурата на КП № 151 по четири броя история на заболяването; неспазено основното условие за осъществяване на основна оперативна интервенция от ДЛА, която е залегнала в структурата на КП № 215 по четири броя история на заболяването. За да потвърди оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че писмената покана е издадена при спазване на действащата нормативна уредба от компетентен орган, и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение на този закон или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. По делото е установено, че изброените четиридесет броя история на заболяването по КП № 007 отразяват клинични случаи на ЗОЛ, които са били хоспитализирани в спешен порядък при липсващи реални данни за наличие на заболявания със спешни индикации, според залегналите в структурата на КП № 007 от Приложение № 16 от НРД за МД 2014 и в нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1, чл. 181, чл. 188, т. 6, б. "а" от НРД за МД 2014 г. По изброените десет ИЗ по КП № 205, които отразяват клинични случаи на ЗОЛ, които са били хоспитализирани в спешен порядък при липсващи реални данни за наличие на заболявания със спешни индикации, според залегналите в структурата на КП № 205 от Приложение № 16 от НРД за МД 2014, и в нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1, чл. 181, чл. 188, т. 6, б. "а" от НРД за МД 2014 г. По изброените четири ИЗ по КП № 151, които отразяват клинични случаи на ЗОЛ, при които не са били проведени изискуеми клинико лабораторни изследвания, залегналите в структурата на КП № 151 от Приложение № 16 от НРД за МД 2014, и в нарушение на чл. 188, т. 4 и т. 6 б. "б" от НРД за МД 2014 г. По изброените четири ИЗ- № 09 502/2014, 09 153/2014, 10 430/2014 и 10 479/2014 липсват реални данни, които да са отразени в медицинската болнична документация, за извършването на основна оперативна процедура с код МКБ-9 КМ, съответно изискването за завършена КП, залегнало в ДЛА на същата КП № 215 от Приложение № 16 от НРД за МД 2014, и в нарушение на чл. 188, т. 4 и т. 6 б. "б" от НРД за МД 2014 г. Приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение за обективност на направените констатации и неизпълнение в изброените случаи на алгоритъма на съответните клинични пътеки. Административният съд е анализирал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорните права и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Доказателствената сила на констативните протоколи и протокола за неоснователно получени суми от проверката не е опровергана, поради което обосновано съдът е приел, че следва да се считат за осъществени отразените в приложената по делото медицинска документация факти и обстоятелства, относими към предмета на спора и обосноваващи законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при касационния контрол на съдебното решение. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което същото следва да бъде потвърдено. Независимо от изхода на спора, разноски за ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са заявени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,