Решение № 104 от 24.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 320/2020 г.

Решение № 104 от 24.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 320/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. М. Т. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 85/19.06.2008 г. по нохд № 363/2008 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора поради неучастието му в наказателното производство. Осъденият моли делото да бъде върнато на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намери за установено следното: С цитираната присъда Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия А. Т. за виновен в това, че на 25.03.1997 г. направил опит да прокара в обращение подправени парични знаци, 1400 американски долари, за които знаел, че са подправени и на основание чл. 244, ал. 1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 05.07.2008 г. Искането е процесуално допустимо. Видно от приложените по делото материали осъденият е разбрал за постановената присъда на 20.09.2019 г., когато е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 3 М-356/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Казанлък. Искането е подадено на 19.03.2020 г., в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. Видно е от материалите по нохд № 363/2008 г. на ОС - гр. Стара Загора, че Т. не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство. Деянието, за което е бил признат за виновен с присъдата, е извършено на 25.03.1997 г., като на същата дата от него са иззети инкриминираните парични значи. Досъдебното производство обаче е образувано на 16.09.1997 г. Търсен е от органите на полицията на постоянния му адрес, но не е намерен. По сведение на майка му той има шведско гражданство, живее извън страната, но поради влошените им взаимоотношения не знае къде точно и не може да даде информация за местонахождението му. Бил е обявен за общодържавно издирване, което не е дало резултат. Привличането му като обвиняем на 31.03.2008 г. и предявяването на разследването са извършени в негово отсъствие. Съдебното производство също е проведено в отсъствие на Т.. Предвид на гореизложеното е очевидно, че осъденият не е бил информиран за образуваното досъдебно производство, за привличането му като обвиняем, за внасянето на обвинителен акт в съда, за проведеното съдебно производство и за постановената присъда. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК изисква делото да бъде възобновено когато осъденият не е участвал в наказателното производство, освен ако се е укрил след предявяване на обвинението в ДП и поради това не е било възможно да се изпълни процедурата по чл. 247б ал. 1 от НПК /съотв. отм. чл. 254, ал. 4 от НПК/. В случая не може да се обсъжда хипотезата на укриване, доколкото искателят не е имал познание за обвинението срещу него. Той е бил лишен от правото да участва лично в наказателния процес, поради което са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на постановената присъда. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение