Решение № 102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4192/2016 г.

Решение № 102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4192/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 24.06.2016 г. по в. гр. д. № 858/2016 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на Д. Д. Р., че [фирма] е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61056.501.357, идентичен с УПИ III-358, кв. 57, с административен адрес: [населено място], [община], област Б.. С определение № 157/16.03.2017 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса след успешно проведен по реда на чл. 24, ал. 4 СК иск, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност запазва ли своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и преминават ли правата върху притежаваната от него 1/2 идеална част от имота върху приобретателя по сделката. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК е прието, че в резултат на прехвърлителната сделка, сключена на 07.04.2010 г. с н. а. № 89, том I, рег. № 788, н. д. № 87/2010 г. констатираната с влязло в сила решение на Несебърския районен съд недействителност няма за последица връщане на имота в патримониума на съпрузите и възстановяване състоянието на СИО по отношение на разпоредения имот, както и че имотът е престанал да бъде СИО с извършеното разпореждане. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от [фирма] иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявило срещу Д. Д. Р. иск за признаване право на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито по силата на договор за покупко-продажба /н. а. № 4, том X., рег. № 14355, дело № 3072/2011 г./ от Тянка Я. С. и Г. Т. С., като продавачите са закупили имота с н. а. № 89, том I, рег. № 788, дело № 87/2010 г. от Д. Д. Р., действащ лично и в качеството си на пълномощник на тогавашната си съпруга Р. Р.. Твърди, че с решение от 26.07.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г. на Районен съд-Несебър, което е влязло в сила, на основание чл. 24, ал. 4 СК по предявения от Р. В. Р. срещу Д. Д. Р., Тянка Я. С. и Г. Т. С. иск е прието за установено, че договорът, сключен на 07.04.2010 г. с н. а. № 89 е недействителен по отношение на Р. В. Р., след което на 25.07.2014 г. /н. а. № 11, том Х, рег. № 9934, дело № 1762/2014 г./ Р. В. Р. е прехвърлила на дружеството собствената си идеална част от имота. С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен. Прието е, че при извършено от единия съпруг разпореждане с вещ под режим на съпружеска имуществена общност без участието на другия е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването ?, като след изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастието на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление. Изложени са съображения, че последиците от относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества и нямат действие по отношение на всички, като тази недействителност може да бъде заздравена, което според въззивния съд сочи, че относителната недействителност, която е установена със съдебното решение № 132/26.07.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г. на Несебърския районен съд има действие спрямо неучаствалия в сделката съпруг, т. е. само спрямо Р. В. Р., но спрямо всички други лица, включително спрямо разпоредилия се съпруг Д. Д. Р., сделката е действителна и поражда целените правни последици, т. е. че установяването на тази недействителност няма за последица връщане на имота в патримониума на съпрузите и възстановяване на състоянието на СИО и по отношение на разпоредения имот, тъй като е престанал да бъде СИО с извършеното разпореждане. В производството по чл. 288 ГПК е прието, че въпросът за вещноправното действие на извършеното само от единия съпруг разпореждане с имот в режим на СИО след успешно провеждане на иск по чл. 24, ал. 4 СК е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По така поставения въпрос в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 737/24.11.2010 г. по гр. д. № 349/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК, 1985 г. /чл. 24, ал. 4 по сега действащия СК/ осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло, което следва от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване. В същия смисъл е и разрешението, дадено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 406/11.07.2013 г. по гр. д. № 419/2011 г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че в тези хипотези се касае за висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост. Това разрешение, което настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС споделя, следва да намери приложение и по настоящето дело, като се приеме, че след успешно преведен по реда на чл. 24, ал. 4 СК иск, с което договор за покупко-продажба е прогласен за недействителен изцяло, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност не запазва своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и правата върху притежаваната от него 1/2 идеална част от имота не преминават върху приобретателя по сделката. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му неправилно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК. По изложените по-горе съображения за характера на установената с чл. 24, ал. 4 СК недействителност и като се има предвид, че с решението, постановено на 26.07.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г. на Несебърския районен съд, договорът за продажба, сключен на 07.04.2010 г. /н. а. № 89, том I, рег. № 788, дело № 87/2010 г./ е прогласен за недействителен изцяло, а не само за частта на предявилата иска Р. В. Р., следва да се приеме, че купувачите Тянка Я. С. и Г. Т. С. не са придобили право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61056.501.357, идентичен с УПИ III-358, кв. 57 по плана на [населено място] и не са могли да прехвърлят това право на [фирма] със сключения на 16.09.2011 г. /н. а. № 4, том X., рег. № 14355, дело № 3072/2011 г./ договор. И тъй като продавачът не може да прехвърли на купувача вещни права върху недвижим имот, които не притежава, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това предявеният от [фирма] иск за признаване правото му на собственост върху 1/2 идеална част от имота бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на Д. Д. Р. следва да бъде присъдена сумата 780 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение