Решение № 684 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2020 г.

Решение № 684 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. София град /ТП на НОИ гр. София/ срещу решение № 4833/10.09.2020 г., постановено по адм. дело № 4076/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 2155-21-73/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/4 от 14.01.2020 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" /П0 в ТП на НОИ - гр. София и преписката е върната на длъжностното лице по "ПО" за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решението. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че се касае за правен спор относно законосъобразността на Решение № 2153-21-249 от 14.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. София и потвърденото с него разпореждане, свързан с преценката за правото на добавка от Учителски пенсионен фонд /УПФ/ на Р. Димитрова от [населено място], респ. с отказа да й бъде отпусната исканата добавка, при което положение в нарушение на процесуалния закон АССГ неправилно и недопустимо е изместил спора, като го е заменил с друг спор относно правото на пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, правото на която е признал на Димитрова към датата на заявлението през 2017 г. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че Димитрова към 09.08.2017 г. е отговаряла на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Сочи се че на последната е била отпусната лична пенсия за ОСВ по параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО, считано от 9.08.2017 г., която разпоредба е идентична по съдържание с разпоредбата по чл. 69в, ал. 4 от КСО, поради което допуснатата грешка при изписване на правното основание представлява по своя характер техническа грешка и не води до различен краен извод на административния орган. В заключение се посочва, че тъй като на ответницата Димитрова е отпусната пенсия при условията на параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО /чл. 69в, ал. 4 от КСО/, на която е имала право към датата на подаване на заявлението – 9.08.2017 г., а не такава по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, не е налице необходимата предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО – да не е упражнено правото на ранно пенсиониране, а лицето да се е пенсионирало по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. По изложените съображения се иска отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендират се и направените по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Р. Димитрова от [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, е достигнал до извода, че към 2017 г. Димитрова е придобила право на пенсия по чл. 68 от КСО и вместо административния орган да признае правото на пенсия по чл. 68 от КСО и да й се отпусне такава по реда на чл. 94 от КСО, ведно с добавка от УПФ, променя размера на вече отпуснатата пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Иска се от съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски, съобразно приложения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № 2155-21-73/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/4 от 14.01.2020 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" /П0 в ТП на НОИ - гр. София, с което е отказана да бъде отпусната добавка от УПФ по съображенията че направеното от Димитрова искане за преразглеждане на отпуснатата й пенсия не е основание за отмяна на влязло в сила разпореждане, извършване на нова преценка на правото на пенсия и съответно отпускане на такава по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Безспорно по делото се установява, че на 09.08.2017 г. ответницата Димитрова подала заявление вх. № 2113-21-6533/09.08.2017 г. до директора на ТП на НОИ гр. София, с което поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68 от КСО, като й бъде прекратена полагащата й се пенсия за инвалидност и общо заболяване /И03/. Към заявлението последната не представила доказателства за осигурителен доход, а поискала да се ползва от послужилите за определяне на пенсията за ИОЗ такива. При разглеждане на заявлението й, длъжностното лице по пенсионно осигуряване приел, че Димитрова притежава 34 г., 11 м. и 0 дни осигурителен стаж / от който 27 години 10 месеца и 27 дни учителски стаж/ и не й достигат пет месеца осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 от КСО, поради което с Разпореждане № [ЕГН]/27.09.2017 г. й е отпусната пожизнена пенсия на основание параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО /отм. от 1.01.2016 г. /. Разпореждането не е обжалвано. Във връзка с осигурителния й стаж е отчетено, че през 2016 г., при извършена служебна проверка, административният орган не зачел осигурителния й стаж в ОбНС "Връбница" за периода 1.03.1988 г. -1.09.1989 г., което обстоятелство е обективирано в Констативен протокол № КП-5-21-00159186/21.07.2016 г., приложен към преписката и е отразено в Разпореждане № [ЕГН] от 12.08.2016 г. на ръководител "ПО", за което няма данни да е обжалвано. През 2018 г. Димитрова подала ново заявление с вх. № 2121-21-516/28.12.2018 г., с което поискала да й бъде преизчислена пенсията, като й бъде зачетен допълнителен осигурителен стаж, въз основа на УП-3 № 169/11.12.2018 г. и УП-3 № 132/23.11.2018 г. - доказващи стаж в периода 1976 г. -1987 г., които представила. Последвало издаването на Разпореждане № [ЕГН]/17.04.2019 г., с което е признат осигурителен стаж 38 години 02 месеца и 08 дни / от който 27 години 10 месеца и 27 дни учителски стаж/ и на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО е изменен първоначално определения размер на личната пенсия за ОСВ, което също влязло в сила. През 2019 г. Димитрова подала заявление /вх. № 1023-21-2889/24.10.2019 г. / за преразглеждане на пенсията й / разпореждането от 17.04.2019 г. /, като й бъдат включени за изплащане и суми от Учителския пенсионен фонд /УПФ/. С разпореждане № [ЕГН]/4/14.01.2020 г. е постановен отказ да й се отпусне добавка от УПФ по съображенията, че на Димитрова е отпусната пенсия за ОСВ по параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО в относимата редакция и направеното искане за преразглеждане на пенсията не е основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 17.04.2019 г., извършване на нова преценка на правото на пенсия и съответно отпускането на такава по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В срока по чл. 117, ал. 2 КСО разпореждането било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ гр. София, който постановил атакуваното решение № 2155-21-73/10.04.2020 г. Директорът на ТП на НОИ приел, че Димитрова към 28.12.2018 г. /датата на подаване на допълнителните документи, доказващи осигурителен стаж/ отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и към началната дата на пенсията - 09.08.2017 г., когато тя е отпусната, поради което не са налице предпоставките за изплащане на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени с КСО, в предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел, че разпореждане № [ЕГН]/ 27.09.2017 г. е издадено при неспазване на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на несъществуващо правно основание – параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО /отменен от 01.01.2016 г. / и по несъществуващо искане, предвид искането за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл. 68 от КСО. Съдът посочил, че е неправилен извода на административния орган, че предвид стабилитета на разпореждане № [ЕГН]/ 27.09.2017 г. /поради необжалването му/, направеното искане от 28.12.2018 г. за преразглеждане на пенсията не е основание за неговата отмяна, като на основание чл. 99 от КСО и с оглед представените нови доказателства за осигурителен стаж, административният орган е следвало да отмени посоченото разпореждане и да признае на Димитрова правото на пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО към датата на подаване на заявлението й – 9.08.2017 г. и съответно да се извърши преценка налице ли са предпоставките на чл. 69в, ал. 3 от КСО. По изложените съображения съдът отменил атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Неправилна обаче се явява преценката за съответствието на атакуваният административен акт с приложимия материалния закон. Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Цитираната правна норма предвижда по-благоприятни условия за пенсиониране на учители по отношение на изискуемата възраст, в сравнение с общия случай по чл. 68, ал. 1 от КСО, като законодателят е въвел изискване за наличие на две кумулативни предпоставки, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране от учители по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Те са свързани с настъпила възраст и определен брой години осигурителен учителски стаж. Конкретно за жените, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране е необходимо навършена възраст от 57 години и 10 месеца, към който момент лицето да има и учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца, като след 31.12.2016 г., стажът се увеличава за всяка година с по 2 месеца до 31 декември 2029 година. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 2 сочи, че на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0, 1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1., което води до извода, че правото на пенсия за ранно пенсиониране от УПФ придобиват лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Разпоредбата пък на чл. 69в, ал. 3 от КСО предвижда възможността на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, да се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Предвид регламентацията на чл. 69в, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, могат да се изведат следните условия, на които следва да отговорят лицата полагали труд на учителски длъжности, за да имат право на добавка от Учителския пенсионен фонд, а именно: да са придобили право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, но да не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране / по чл. 69в, ал. 2 от КСО/, да са продължили да работят като учители след този период, тъй като претендираната добавка от Учителския пенсионен фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване правото на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО и да са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. На учителите, които имат изискуемия по чл. 69в, ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии" /чл. 69в, ал. 4 КСО/. В разглеждания случай, към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране - 9.08.2017 г. ответницата Димитрова е имала навършена възраст [възраст], т. е. отговаряла е на условията за възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, имала е и изискуемият се учителски стаж от 25 години и 08 месеца /27 години 10 месеца и 27 дни/, но не е имала изискуемият се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 от КСО, който през 2017 г. е 35 години и 04 месеца. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че последната не е била наясно, че през 2016 г. административният орган не е зачел осигурителния й стаж в ОбНС "Връбница" за периода 1.03.1988 г. -1.09.1989 г., предвид Разпореждане № [ЕГН] от 12.08.2016 г. на ръководител "ПО", за което няма данни да е обжалвано и в мотивите на което изрично е отразено незачитането на посочения стаж. Не може да се сподели и извода, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е извършило преценка на заявения вид пенсия, съобразявайки наличните редовни документи въз основа на които е била отпусната пенсията за инвалидност и общо заболяване и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съобразявайки непредставянето на допълнителни такива към заявлението от 09.08.2017 г., с изключение на трудова книжка /2 броя/ и изрично заявеното от ответницата осигурителния доход да се ползва от регистъра на осигурените лица. При посочените по-горе данни, към 09.08.2017 г. Димитрова е отговаряла единствено на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл. 69в, ал. 4 от КСО. Действително в Разпореждане № [ЕГН]/27.09.2017 г., с което на Димитрова е отпусната пожизнена пенсия за ОСВ като основание е вписан параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО, която разпоредба считано от 1.01.2016 г. е отменена. Следва обаче да се посочи, че параграф 5, ал. 4 от ПЗР на КСО като съдържание е идентичен с чл. 69в, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2016 г., поради което вписването на погрешно основание в посоченото разпореждане не води до различен краен извод на административния орган досежно правото на пенсия за ОСВ на лицето. След като към 9.08.2017 г. ответницата Димитрова е отговаряла на условията на чл. 69в, ал. 4 от КСО – имала е изискващия се учителски стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, същата не е имала право на изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд, тъй като посочената разпоредбата не предвижда такава. Този извод не се променя и предвид представените със заявление № 2121-21-516/28.12.2018 г. нови документи, удостоверяващи допълнителен осигурителен стаж преди пенсиониране, тъй като правото на пенсия вече е било реализирано, като допълнително установения осигурителен стаж се явява основание за изменение на размера на отпусната пенсия за ОСВ, каквото е постановено с разпореждане № [ЕГН]/17.04.2019 г. Така представените доказателства не обосновават отпадане на материалните предпоставки за възникване на правото на пенсия за ОСВ, което да наложи отмяна на Разпореждане № [ЕГН]/27.09.2017 г., поради което разсъждения на първоинстанционния съд в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. Предвид несъобразяването с посочените норми, Административен съд – София град постановява материално незаконосъобразен съдебен акт, в който неправилно приема, че към 9.08.2017 г. /датата на подаване на заявлението/, Димитрова е придобила правото на пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, при което положение има право на добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО. Върховният административен съд намира, че в конкретния случай липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, поради което оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. София се явява правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и неговата цел. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за заплащане на направените по делото разноски. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният ответник ще следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ гр. София понесените разходи за държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред всяка една от двете съдебни инстанции от по 100 лева, определени с оглед фактическата и правна сложност на делото, или общо сумата от 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение