Решение № 131 от 25.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 276/2012 г.

Решение № 131 от 25.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 276/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК Осъдените Х. С. М. и С. Й. С. са направили искане за възобновяване на н. о. х. д. № 676/2009 г. на Новозагорския районен съд, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че производството по отношение и на двамата осъдени е проведено в тяхно отсъствие, поради което и те не са могли да обжалват постановения съдебен акт. В съдебното заседание осъдените, чрез назначените им защитници и лично поддържат исканията, като заявяват, че не са знаели за наказателното производство срещу тях. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдения Х. М. е неоснователно и следва да се остави без уважение, а по отношение осъдения С. С. не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени становищата на страните намери за установено следното: Исканията на осъдените Х. М. и С. С. за възобновяване на наказателното дело са процесуално допустими, тъй като са направени в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда и касаят съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледани по същество исканията са неоснователни, като същественото основание за този извод е, че и двамата са знаели за наказателното дело и неучастието им в производството се дължи единствено на техни решения, за които не следва да бъдат обвинявани разследващите органи, съответно съдът, постановил влязлата в сила присъда. Видно от материалите по делото и двамата осъдени са знаели за образуваното срещу тях досъдебно производство. По отношение на Х. М. както то, така и съдебното разглеждане на делото от Районен съд- Нова Загора е проведено в негово присъствие, присъдата е била обявена, съответно определен срок за обжалване пред въззивния съд. Подсъдимият М. е упражнил и това си право лично. Вярно е, че той не се е явил пред въззивния съд, където е бил защитаван от назначения му служебен защитник, но участието му поначало не е било задължително. По същество тези факти не се оспорват и от осъдения, който в искането си признава, че не е участвал единствено пред въззивния съд, но за да са налице основания за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство е необходимо той да не е знаел за това производство. Когато деецът знае за воденото срещу него наказателно производство, но избира да не участва в него недопустимо е след това да черпи права от това си поведение. По отношение на осъдения С. С. също не са налице предпоставки за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда. От материалите по делото е видно, че той е участвал в досъдебното производство, привлечен е като обвиняем и разпитан в присъствието на назначен и приет от него защитник. Материалите от досъдебното производство са му били предявени на 17.07.2009 г. От протоколите е видно, че са му били разяснени правата и задълженията, при вземане на мярка за неотклонение му е посочени какви са последиците от неизпълнението й, както и задълженията му при евентуална промяна на адреса, на който може да бъде призован. Въпреки това след внасяне на обвинителния акт и насрочване на делото за разглеждане от първия съд се установява, че подсъдимият не може да бъде намерен, съответно призован. Проведена е процедура по издирването му, изменена му е била мярката за неотклонение в "задържане под стража", но тя не е изпълнена, тъй като всички доказателства са в посока, че С. е напуснал страната и заминал за Гърция, където местоживеенето му не е било известно. В подкрепа на последното са и признанията на С., че е живял и работил в Гърция. При тези факти очевидно е, че съдът не е имал възможност да изпълни процедурата по връчване на обвинителния акт, тъй като деецът сам се е поставил в невъзможност това стане. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че с разглеждането на наказателното дело в отсъствие на двамата подсъдими не са ограничени процесуалните им права, тъй като несъмнено е, че те сами са избрали да не участват в съдебното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение