Решение № 7094 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на СО- район Овча купел против Решение 26870 от 12.12.2024 г. по адм. дело 7536/2024 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РОК24-РД55-49/09.07.2024 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответницата Р. Б. Б., при редовно призоваване, не се явява, не се представлява и не ангажира становища по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Заповед РОК24-РД55-49/09.07.2024 г., издадена от кмета на район "Овча купел" при Столична община, с която е отказано изплащането на компенсация за периода 01. 05. 2024 г. 30. 06. 2024 г. по искане РОК23-КМ01-171/21. 06. 2024 г. на лицето Р. Б. Б., в качеството й на родител на детето П. А. Т. с мотив, че при извършване на служебна проверка за наличието на условията по чл.4, ал.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г. /Наредбата/, се е установило, че представеният към заявлението договор за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда не отговаря на условията на Наредбата. По делото е безпротиворечиво установено, че Р. Б. Б. е подала до ответника посоченото заявление, с което поискала да й бъдат изплатени компенсации за извършените разходи за отглеждане и обучение на сина й П. А. Т. за периода от 01. 05. 2024 г. до 30. 06. 2024 г. Към заявлението са приложени договори за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда и платежни документи, от които се установява, че жалбоподателката е заплатила сума в размер на общо 900 лева, по 450 лева такса за всеки месец с ДДС, по сметка на Фондация Ум, характер, личност за м. май 2024 г. и м. юни 2024 г. На 09.07.2024 г. кметът е издал оспорената заповед. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е преценил, че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл.10, ал. 2 от Наредбата кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Кметът на район Овча купел е с такива делегирани правомощия, предвид Заповед СОА21-РД-09-414/16. 03. 2021 г. на кмета на Столична община, при спазване принципа по чл. 10, ал. 1 от АПК, на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, изр. първо, предложение първо, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. Обосновал е изпълнението на условията по чл. 3 от Наредбата от страна на жалбоподателката, което не е и спорно между страните, но по отношение на предпоставките по чл.4 от Наредбата, съдът е преценил, че липсват мотиви в индивидуалния административен акт, от които да се установи поради какви причини е направен извод, че представеният към заявлението Договор за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда не отговаря на условията на Наредбата. Освен това, по отношение на лицата, които предлагат обучение на децата без да са лицензирани като частни детски градини - лицата по т. 2 и т. 3 на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, законодателят е поставил допълнителното изискване на чл.4, ал. 3 от същия член да се осъществява обучение за постигане на очакваните резултати поне в четири образователни направления, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование за съответната възрастова група. Разходите по ал. 2, т. 2 и 3 са допустими единствено в тази хипотеза. В случая от страна на административния орган отново липсва каквато и да е преценка по отношение наличието на предпоставките, визирани в чл. 4, ал. 3 от Наредбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата, разходите по ал. 2, т. 2 и 3 са допустими, само ако предметът на договора е за осъществяване на обучение за постигане на очакваните резултати поне в четири образователни направления, определени в държавния образователен стандарт за предучилищно образование за съответната възрастова група.това условие. Направеното от касатора възражение за неизпълнение на тази предпоставка се опровергава от представения и неоспорен в производството Договор за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда 011/01.09.2023 г., в т.4 от който се посочва, че се провежда обучителен процес в следните /но не само/ образователни направления, съобразно Държавните образователни изисквания за съответната възрастова група: Български език и литература, Математика, Околен свят, Изобразително изкуство, Конструиране и технологии и Музика. Административният съд е направил задълбочен анализ на приложимите правни разпоредби и е стигнал до обоснован извод, че образователният център, с който е сключен договора, попада в приложното поле на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата, въпреки че не е частна градина. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации, от което следва, че Фондация Ум, характер, личност представлява юридическо лице с нестопанска цел, предоставящо организирани услуги за деца по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Въпреки този извод, настоящият съдебен състав на ВАС подчертава, че съществен в случая е правнозначимият факт на неизпълнение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК. В оспорваната заповед липсват мотиви, което представлява съществено нарушение на административната процедура /нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/, тъй като липсват мотиви от фактическа страна, относими към конкретната проверка по чл. 10 от Наредбата за допустимост на изплащането на компенсация за процесния период. Този порок във формата е съществен не само заради неспазеното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но и поради пряко нарушена разпоредба от подзаконовия нормативен акт - чл. 10, ал.2, вр. с ал.1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г. Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Това изискване е въведено, от една страна, с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда, а от друга, съдебната инстанция да осъществи контрола за законосъобразност, който винаги произлиза от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт. Възпроизвеждането в процесната заповед на съдържанието на правни норми, без отнасяне на конкретна хипотеза към предварително обоснована от органа фактическа обстановка не покрива изискванията на чл. 10, чл.4, ал.1 и 2 от Наредбата и 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По изложените съображения, решението е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не се присъждат поради липса на искане за такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение