Решение № 10662 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез Главен юрисконсулт К. Райкова, срещу Решение 725/08.02.2023 г., постановено по адм. дело 10638/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения относно законосъобразността на атакуваната пред първата инстанция заповед, наведени в касационната жалба. Не се претендира заплащане на разноски. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Райкова, която поддържа касационната жалба и заявява, че няма да представя други доказателства. В хода по същество процесуалният представител на Министъра на вътрешните работи моли касационната инстанция да уважи жалбата срещу първоинстанционното съдебно решение по изложените в нея съображения. Ответникът В. Станков се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв. Петкова, която оспорва касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата по представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 725/08.02.2023 г., постановено по адм. дело 10638/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К - 12686/01.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ комисар В. Станков, началник на 02 - Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ е временно преназначен за срок от 1 /една/ година на ръководна длъжност Началник/РУ - СДВР/ в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР. За да отмени обжалваната заповед административният съд е приел, че същата е действителен административен акт, но не е мотивирана, при издаването й административният орган е нарушил процесуално - правните разпоредби, което е довело до нарушаване и на материално - правните разпоредби, както и до несъответствие с целта на закона. Съдебното решение е действително, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен от законен съдебен състав, по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Заповед 8121К - 12686/01.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби/ДР/ на ЗМВР, за приеме за установено, че не е доказано наличието на подобни обстоятелства. Касационната инстанция намира, че описаните в заповедта и Докладната записка 8121р - 22459/01.11.2022 г. фактически основания за временно преназначаване на Станков в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР не могат да бъдат приети за такива, които да обосновават мотивирана служебна необходимост по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗМВР. Правилен е изводът на АССГ, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед, не са били налице предпоставките, обуславящи "служебна необходимост" по смисъла на горецитираната разпоредба, както и че не са ангажирани доказателства да са налице някакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на страната, които да налагат временно преназначаване на служител, още по малко за срок от една година. Конкретните фактически основания за издаването на заповедта са изключително общо формулирани и не кореспондират с никакви доказателства по преписката. Следва да бъде посочено, че видно от представените в хода на първоинстанционното съдебно производство писмени бележки от юриск. Райкова, длъжността, на която временно е преназначен В. Станков, не е внезапно овакантена, а същата е новосъздадена. Със Заповед 8121К-6435/13.05.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е изменена Заповед К-7609/25.06.2010 г. за утвърждаване на щат на Ръководството на МВР, по чл.33,т.1 от ЗМВР. Посочено е, че последователно Министърът на вътрешните работи е издавал заповеди, с които е включвал в щата на Ръководството щатни бройки за държавни служители с висше образование. Със Заповед 8121К-6490/18.05.2021 г. Министърът на вътрешните работи е разпоредил включването в щат длъжност Началник /РУ - СДВР/ в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР към Ръководството на МВР , като на една от новосъздадените бройки е назначен и жалбоподателят. Тези факти са в подкрепа на извода за липса на извънредни изменения в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Административният орган е следвало да съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР е наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Изводите на АССГ за липсата на предпоставките, предвидени в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон. В обобщение касационната инстанция намира, че при така установените факти по делото първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за отмяна на оспорената пред него заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, представляван от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, с оглед направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски от бюджета на МВР в полза на адвокат М. Петкова в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение