Решение № 7875 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Мирена 67 ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. И. Младенов срещу Решение 2373 от 06.12.2023 г. по адм. дело 886/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22000122006309-091-001 от 19.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1064 от 02.08.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, както и в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 1535,93 лева за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява реалното извършване на процесните услуги от сочените доставчици, поради което неправилно АС Благоевград е формирал извод за законосъобразност на РА относно установените спрямо ревизираното лице /РЛ/ задължения за корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО поради непризнати разходи за услуги. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Кирилов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводи в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е бил РА Р-22000122006309-091-001 от 19.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1064 от 02.08.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП. С процесния РА спрямо Мирена 67 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за д.п. 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за внасяне в размер на 12 621,45 лева, от които главница в размер на 10 543,95 лева и лихви за забава в размер на 2 077,50 лева, които произтичат от извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО с непризнати разходи по фактури за услуги, издадени от Интернекс ЕООД, Торнадо 07 ЕООД, Ася груп 2020 ЕООД, Пи Ди Консорциум ЕООД, Ради Комерс 19 ЕООД, Тиара Шоп ЕООД, Вевал 09 ЕООД, Ниссай ЕООД, Лори Строителни решения 86 ЕООД, Нас Травелинг АГ ЕООД, Стилнет Плюс ЕООД, Брадли Трейд ЕООД. Приходните органи приемат, че процесните доставки на услуги / изработка на дрехи на ишлеме, гладене, опаковане/ не се установява да са извършени от посочените доставчици, поради което разходите по процесните фактури не следва да се признават поради липса на документална обоснованост. АС Благоевград е развил съображения, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на прилагането на материалния закон съдът е приел, че спорните фактури не отразяват действително осъществени стопански операции и разходите по тях не могат да бъдат признати за данъчни цели. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10 и чл. 16 ЗКПО съответно в размер на 30 657,20 лева, 44572,00 лева и 30 210,45 лева по фактури, издадени от Интернекс ЕООД, Торнадо 07 ЕООД, Ася груп 2020 ЕООД, Пи Ди Консорциум ЕООД, Ради Комерс 19 ЕООД, Тиара Шоп ЕООД, Вевал 09 ЕООД, Ниссай ЕООД, Лори Строителни решения 86 ЕООД, Нас Травелинг АГ ЕООД, Стилнет Плюс ЕООД, Брадли Трейд ЕООД. Предмет на фактурите са шиене на дрехи на ишлеме, гладене, опаковане. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специалните такива по ЗКПО - ал. 1 - 5 на чл. 10 от същия закон. В съответствие с постоянната практика на Върховния административен съд първостепенният съд е приел, че наличието само на фактури с недостатъчна съпътстваща документация и при съобразяване спецификата на услугите, не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено. Представени са типови договори с всеки един от доставчиците, както и процесните фактури, придружени със стокови разписки, подписани само от ревизираното лице. Видно от съдържанието на стоковите разписки същите не съдържат достатъчна индивидуализация на съответните изработени модели дрехи / посочен е само модел и съответен номер/; в част от тях фигурира единична цена, съвпадаща с крайната стойност, а в друга част липсва цена. Както правилно е отбелязал АС Благоевград, нито ревизираното лице, нито неговите доставчици са ангажирали доказателства за водена търговска кореспонденция, включително и по електронен път, относно обема на възложената работа, както и няма предаване на мостри и техническа документация за изпълнение на поръчката. Няма данни за предаване на материали, необходими за изработката на дрехи на ишлеме. Отделно от това наличието на документи за осъществени от РЛ вътреобщностни доставки /ВОД/ не означава, че процесните дрехи, ушити на ишлеме по спорните фактури са предмет на тези ВОД. Правилно АС Благоевград е посочил, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание за непризнаването на разходите по спорните фактури, а само допълнителен аргумент заедно с останалите доказателства по делото. Неоснователно касаторът твърди, че са нарушени принципите на обективност и на служебното начало, регламентирани в ДОПК. Обратно на това твърдение събраните в рамките на ревизията доказателства и установените факти при извършените насрещни проверки на доставчиците обосновават единствено възможният извод за недоказаност на извършването на процесните доставки, което означава, че разходите по процесните фактури не могат да бъдат признати за данъчни цели. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, съдът е постановил правилно решение, което следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 535,93 лева за касационното производство съобразно материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,