Решение № 3432 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2015 г.

Решение № 3432 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 7778/15.12.2014 г. по адм. д. № 878/2014 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2101208373/25.03.2013 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Консорциум Ериксон Словакия-България" ДЗЗД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2101208373/25.03.2013 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 4 - 9.2012 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 229 511,81 лв. с лихви на основание чл. 71, т. 1 и чл. 114 от ЗДДС, тъй като правото е упражнено по фактури с получател "Ериксон комюникейшънс България" ЕООД - съдружник в дружеството по ЗЗД - ревизирано лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда, че получените стоки и услуги, по спорните фактури от съдружника са внесени в дружеството по ЗЗД за постигане на общата цел - участие в процедура по обществена поръчка и изпълнение на обществената поръчка от ревизираното лице с общите усилия на съдружниците. Обосновано съдът се е позовал на т. 89 от решението по дело С-77/01 на СЕО, в което е прието, че предоставените стоки и услуги от съдружниците в консорциума за постигане на общата цел не са облагаема доставка щом срещу предоставянето им не е налице насрещна престация, какъвто е настоящият случай. Законосъобразен е изводът на съда, че получените от съдружника стоки и услуги по спорните фактури са предоставени на дружеството за постигане на общата цел, с което са внесени в дружеството, както по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС се внася непарична вноска в търговско дружество. Гражданското дружество по ЗЗД има данъчна правосубектност по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че в случая е приложим и чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, по който лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит. Незаконосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на гражданското дружество по ЗЗД за получените стоки и услуги по спорните фактури по силата на договора за гражданско дружество. Неоснователен е доводът на касатора, че съдружникът - получател по фактурите, като предостави на гражданското дружество по ЗЗД получените стоки и услуги за постигане на общата цел, извършва облагаеми доставки. При липса на насрещна престация за предоставянето на стоките и услугите не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, който предвижда, че облагаеми са възмездните доставки. Неоснователен е доводът на касатора за разширително тълкуване по аналогия на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по отношение на гражданско дружество по ЗЗД. По чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Цитираната разпоредба не позволява правният режим по ЗДДС за търговските дружества да е различен от правния режим за стопанската дейност на гражданските дружества по ЗЗД. Предоставянето от съдружника на получени от него стоки и услуги на гражданското дружество без насрещна престация е непарична вноска по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, в който смисъл е и практиката на СЕО, цитирана от административния съд и по-горе. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ревизираното лице 5129,57 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,