Решение № 4329 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2011 г.

Решение № 4329 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ и е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" против решение № 4051 от 22.08.2011 г. постановено по адм. д. № 6992/2010 г. по описа на Административен съд - София град. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба Кирил Илиев Радев в писмено становище оспорва изцяло подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил като постановен в противоречие на материалноправните разпоредби и на това основание незаконосъобразен - Акт за установяване на публично държавно вземане I 01-6500/16965 от 16.08.2010 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определена като недължимо платена от Разплащателната агенция сумата 1005.56 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. Съдът е приел, че обжалвания от Кирил лиев Радов от гр. Маджарово акт е незаконосъобразен. Решението е правилно е постановено съответствие с приложимия материален закон. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на фактите е направил правилни правни изводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е приел, че изводите на административния орган за недължимост на сумата за подпомагане за 2008 г. от 1005.56 лв. на осн. чл. 67, ал. 2, от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 007-2013, са материално незаконосъобразни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 22 от Регламент ЕО № 796/2004, уреждаща хипотезата на оттегляне на молбата за помощ и приетите идентични национални разпоредби в Наредба № 107 от 2006 г. /отм./, който е действала към момента на подаване на заявлението за подпомагане и чл. 14 от Наредба № 5/2009 г. /в сила от 1.03.2009 г. За да достигне до този правен извод съдът е приел, че в случая са налице предвидените в чл. 22 от Регламент ЕО № 796/2004 условия и оттеглянето е породило правното си действие, посочено § 2 на същия текст. Правилно Административен съд София град е приел, че оттеглянето в съответствие с на § 2 на чл. 22 от Регламент ЕО № 796/2004 е породило правното си действие. Съдът е обсъдил наличието на материалноправните предпоставки, посочени в чл. 22, § 1, ал. 3 и обосновано е приел, че същите са налице. По обстоятелството че елементите от фактическия състав на тази правна норма са изпълнени, не е налице спор между страните. Разпоредбата на § 2 на чл. 22 от Регламент ЕО № 796/2004 изрично сочи, че оттегляне в съответствие с § 1 връща кандидата в положението, в което е бил преди представянето на молбата за помощи или част от въпросната молба за помощи. Нормата сочи какви са правните последици от оттеглянето и от кой момент настъпват т. е. какво е неговото действие във времето. Според разпоредбата на § 2 на чл. 22 от Регламент ЕО № 796/2004 правната последица от оттеглянето е, че оттеглящият молбата за помощи земеделски производител губи качеството си на кандидат за помощи, а това настъпва от момента на оттеглянето - заявлението действа занапред. В конкретния случай административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., в началната й редакция, действаща към 27.05.2009 г. Съгласно ал. 2 на чл. 67 "Земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" за втора поредна година, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Нормата има санкционен характер по отношение на тези земеделски стопани, които не изпълнят задължението си да подадат заявление за плащане през втората година от петгодишния период. Наредбата свързва подаването на заявление със срок, посочен в чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. - до 31.05 на съответната година / в действащата сега редакция/ и в срок, посочен в чл. 12, ал. 3 в редакцията на Наредбата към м. май 2009 г., който норма препраща към срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. - до 15 май на съответната втора година. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. закъснението при подаване на заявление има за последица намаление на плащането. Предвид изричната уредба на закъснението при подаване на заявление, което за последица има намаление на плащането / с 1% за всеки ден закъснение/, нормата на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 11/2009 следва да се тълкува като приложима само, когато заявление през цялата втора година изобщо не е било подадено. Както се установява в настоящия случай, оттеглянето на заявлението за помощи и породилата се от това волеизявление правна последица, отменя задължението за подаване за заявление за втората година по чл. 64 от Наредба № 11/2009 г., независимо, че оттеглянето на 27.05.2009 г. е след срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. Предвид изложеното решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд