Решение № 3321 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2011 г.

Решение № 3321 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, представлявана от изпълнителния директор Емил Караниколов, чрез юрисконсулт Боряна Менцел, срещу решение № 30 от 26.09.2011 г. по адм. д. № 268/2011 г. на Административен съд Русе с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Мария Михайлова Велчева, чрез процесуалния си представител адвокат Деян Димитров, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е неправилно само с оглед възражението за изтекла погасителна давност. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е осъдена Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София, да заплати на Мария Михайлова Велчева сумата 250 лева, представляваща обезщетение за причинени на 24.09.2003 г. имуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 310 лева, направени разноски по делото. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са извършили незаконосъобразни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могла да участвува в масовата приватизация. Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията, която е административен орган и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на НУРОПЦПТПАСД е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Изложените съображения за допуснатите нарушения са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, в резултат на което са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. При съобразяване целите на приватизационния процес, правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на инвестиционен бон по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове възлиза на сумата 250 лева. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконосъобразността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът правилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност не е изтекла. Предвид изложеното и след служебна проверка, съдът установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответницата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 300.00 лева. По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение