Решение № 11818 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2015 г.

Решение № 11818 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. К. М. против решение № 162/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 204/2015 г. по описа на Административен съд-С. З. (АС-С. З.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената Заповед за задържане на лице рег. № 284зз-100/2.06.2015 г. на полицейски орган при Районно управление "Полиция" - Казанлък (РУП). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. О. К. К. - младши експерт при Районно управление "Полиция" - Казанлък, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 162/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 204/2015 г. по описа на Административен съд-С. З. по описа на АС-С. З. е отхвърлена жалбата на В. К. М. против заповед за задържане на лице рег. № 284зз-100/2.06.2015 г., издадена от младши експерт при Районно управление "Полиция" - Казанлък, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи МВР полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Правилно и в съответствие с материалното право и установената съдебна практика е тълкуването на закона, извършено от АС-С. З., че за налагане на тази принудителна административна мярка (ПАМ) не е необходимо да са събрани достатъчно доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК и НПК, а само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Видът и тежестта на престъплението не са определящи за допустимостта на ПАМ. За разлика от някои от другите хипотези, при които полицейските органи имат право да извършат задържане в рамките на 24 часа, при наличие на данни за извършено престъпление, съдействието на лицето е без правно значение. В случая административният съд правилно е преценил, че ПАМ се налага не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая са били налице достатъчно данни за извършена кражба, което съставлява и престъпление от общ характер. Характерът на това престъпление представлява допълнително съображение в подкрепа на извода, че наложената ПАМ съответства на целта на закона и е била подходяща. В случая при обосноваване на правните изводи АС-С. З. е извършил обстоен и задълбочен анализ на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основание, на която е издадена оспорената заповед. При този анализ е достигнато до правилния извод, че заповедта съответства на законовата регламентация, а тя е предвидена в чл. 30 от Конституцията на Р. Б.. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Условията и редът за задържане на лица за срок до 24 часа е определен в закон - ЗМВР, поради което не е налице и твърдяното от жалбоподателя противоречие. По отношение оплакването относно липсата на подробности от изпълнителното деяние на престъплението, настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-С. З. е приел, че в оспорената пред него заповед се съдържат достатъчно фактически и правни основания по смисъла на чл. 59 от АПК като реквизити на административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част са подробни, последователни и обосновани. Достатъчно ясни и недвусмислени мотиви са изложени и по отношение съответствието на оспорената заповед с целта на закона т. е. и по отношение спазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, които да обуславят отмяна на съдебния акт. Неоснователно е възражението на касатора, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е оправдано когато лицето не е задържано при извършване на престъплението, както и че не съществува пречка същото доброволно да оказва съдействие на органите на МВР за разкриване на престъплението. Няма спор, че опасността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие, за да избегне наказателното преследване или възпрепятства разкриването на престъплението, основно е мотивирало законодателя за правната регламентация на тази мярка за административна принуда, но не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно съмнение за това, че уличеното лице може да препятства или затрудни разследването, също може да оправдае налагането на мярката. Останалите възражения на касатора, че по делото не са представени доказателства за извършено от него престъпление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение