Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г.

Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1405/04.11.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1315/2011 г. по жалба на Д. Д. П. -Т. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр. д. № 269/2011 г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против А. П. К. иск, квалифициран по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата 6 400 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса дължи ли обезщетение съсобственик на недвижим имот, спрямо когото не е била отправена покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС, в случаите, когато не е ползвал имота лично, но е извличал доходи от него. По този въпрос практиката следва да се счита уеднаквена в смисъла, които е намерил израз и в представените от жалбоподателката решения ВС, I г. о. и в решение № 1458 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 623/2008 г., V г. о. (виж решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г. о., постановено по чл. 291 от ГПК). Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралият тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи. При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното решение за частично основателна. За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил мотиви, че ответницата е отдала под аренда земеделска земя, която е съсобствена между нея и ищцата. Ответницата не е оспорила, че е получила доходи от арендатора. Въпреки това искът за предаване на част от тези доходи на ищцата, съгласно квотите й в съсобствеността, е отхвърлен като неоснователен, поради липса на покана за ползване на имота съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС. Крайният извод е направен в нарушение на закона, тъй като при възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот от само един от съсобствениците, отношенията между него и останалите се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Реализиралият доходите съсобственик дължи съответната част от тях на останалите съсобственици, без да му е отправено нарочно искане в каквато и да е форма. Налице е касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че до 10.05.2010 г. (когато са сключили договор за доброволна делба) ищцата Д. П. - Т. и ответницата А. П. К. са били съсобственици на недвижим имот, целият с площ от 75 дка. Ищцата е била собственик на 40/75 ид. ч. от имота, а ответницата - на останалите, съгласно влязло в сила решение на Добрички окръжен съд по гр. д. № 816/2006 г. На 10.06.2010 г. ищцата изпратила до ответницата нотариална покана, с която претендирала обезщетение за доходите, които същата е получавала от имота, за период от пет години. Ответницата не се е отзовала, но пред първоинстанционния съд признава факта, че е получавала "рента" от възмездното отдаване за ползване на въпросните 40 дка земеделска земя земя, макар и не в размер 10 000 лв, а в размер 4 000 лв. За този размер е направено изрично признание на иска, което не е оттеглено и същият се явява основателен. За разликата до 6 400 лв. ищцата не е ангажирала доказателства, че ответницата е получила доходи в този размер. Няма значение, че средният пазарен наем, който е било възможно да бъде получен при възмездно отдаване на земята под наем, е повече от 4 000 лв. Съсобственикът, който еднолично е отдал вещта за възмездно ползване, дължи на останалите приходите, които е получил, а не тези, които е било възможно да бъдат реализирани. Ето защо за разликата до пълния предявен размер от 6 400 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това касационната жалба се явява частично основателна и въззивното решение следва да бъде отменено в частта, отхвърляща иска за сумата 4 000 лв. В тази част ищцовата претенция следва да бъде уважена. По изложените съображения съдът,