Решение № 10456 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ИА „ГИТ“/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Котов, срещу решение № 3655 от 27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2161/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № З-0885/20.10.2025 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, и агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед, както и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Ответникът – В. А. В., чрез процесуалния си представител адв. Икономов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховната касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. В. против заповед № З-0885/20.10.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност „главен инспектор“ в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ на Дирекция „Инспекция по труда – Бургас“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ на ИА „ГИТ“. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на чл. 93, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, но в противоречие с материалния закон, доколкото дисциплинарно наказващият орган не е доказал приетото в мотивите на акта неизпълнение на служебни задължения. Прието е от съда, че по делото няма спор, че при извършената през месец февруари 2025 г. проверка са били констатирани нарушения на трудовото законодателство от „Магнолия 2020“ ЕООД, изразяващи се в полагане на труд от лицата Х. и Б. без сключени писмени трудови договори, които обстоятелства обаче не са достатъчни, за да обосноват извод за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя при извършената от него проверка на 14.11.2024 г., доколкото липсват каквито и да било преки доказателства, че към 14.11.2024 г. лицата Х. и Б. са били физически в обекта и са извършвали трудова дейност в момента на проверката. Според съда не би могло да обоснове противен извод и обстоятелството, че впоследствие са съставени актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ и са издадени наказателни постановления против дружеството - работодател „Магнолия 2020“ ЕООД, тъй като тези актове се основават на установеното от проверяващите служители от Дирекция „ИТ“ - Софийска област, към 04.02.2025 г. и не доказват каква е била фактическата обстановка към 14.11.2025 г., когато е извършена предходната проверка от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила и изискванията на чл. 93, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, доколкото дисциплинарно наказващият орган не е доказал приетото в мотивите на акта неизпълнение на служебни задължения от страна на служителя В.. За да формира изводът си в този смисъл, първоинстанционният съд коректно е разграничил спорните и безспорните обстоятелства по делото, и правилно отчел тези, които имат съществено значение по отношение на предмета на делото /полагане на труд без сключени трудови договори от лицата Х. Х. и Д. Б./, времевият момент на осъществяването им, съответно и на установяването им. При това правилно съдът е приел, че така определените съществени обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват извод за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на главен инспектор В. в рамките на извършена от него проверка на 14.11.2024 г. Сами по себе си, установените като безспорни обстоятелства във връзка с проверките от 14.11.2024 г. и от месец февруари 2025 г. за спазване на трудовото законодателство на обекта на проверяваното дружество „Магнолия 2020“ ЕООД не са достатъчни да обосноват извод относно виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Това е така, тъй като един от елементите на фактическия състав на твърдяното дисциплинарно нарушение не е доказан по несъмнен начин, а именно - че към момента на проверката от 14.11.2024 г., извършвана от служителя В., са налице пропуски при упражняване на контролните му правомощия досежно лицата, установени на мястото на проверката. Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото с оспорената заповед на жалбоподателя е вменено, че е нарушил служебните си задължения, тъй като в проверения от него и свидетелката Г. С. обект е имало работници – Х. Х. и Д. Б., без сключени трудови договори, то правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че този факт не е доказан към момента на проверката на 14.11.2024 г., поради което и няма как въз основа на него да се приеме, че е извършено и дисциплинарно нарушение. Изводите на съда не могат да бъдат оборени от сведенията, дадени от служителя В. пред дисциплинарния съвет и пред изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, че по време на извършваната от него проверка, на обекта е установил присъствието на „една сервитьорка и две жени в кухнята“, за които в касационната жалба се твърди, че са противоречиви. Дори да се приеме за вярно, че на датата на извършената от него проверка – 14.11.2024 г., В. е видял именно посочените лица, то в заповедта на дисциплинарно наказващия орган не е направена връзката, че те са именно Х. и Б.. Още повече, че в сведенията на В., не се съдържат твърдения, свързани с присъствието на мъж на обекта по време на проверката. В тази връзка следва да се има предвид също така, че доколкото липсват каквито и да било преки доказателства, че към 14.11.2024 г. лицата Х. Х. и Д. Б. са били физически в проверявания обект и са извършвали трудова дейност в момента на проверката, то не водят до различен извод и обясненията на собственичката на проверявания обект – Р. Т., управител на „Магнолия 2020“ ЕООД, нито тези на свидетелката Г. С., която е участвала в проверката на 14.11.2024 г. заедно с жалбоподателя. Представеният от касатора с касационната жалба протокол за извършена експертиза № 11/22.05.2026 г. и установяванията в него не доказват също така неизпълнение на служебните задължения, свързани с установяване на нарушения на трудовото законодателство, от страна на служителя В. при извършената от него проверка на 14.11.2024 г. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява заявената в срок пред настоящата съдебна инстанция претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответника. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от ответника обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 650 евро за осъществено процесуално представително пред настоящата инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното в размер на 1 300 евро е прекомерно с оглед характера на касационното производство, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмена защита и явяване в едно съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,