Решение № 12777 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2009 г.

Решение № 12777 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 27.04.2009 г. по адм. д. № 1407 от 2008 г. Бургаският административен съд е отменил решение № 75 от 21.08.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1944 от 18.07.2008 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО, с което "Сенсо трейд" ООД - Бургас е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 1 258,70 лв. и лихви в размер на 692,44 лв. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че с обжалваното разпореждане, издадено от ръководителя по контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 1 от 30.06.2008 г., с което "Сенсо трейд" ООД е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 1 258, 70 лв., произхождащи от неправомерно извършени разходи за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете на лицето Таня Иванова Великова през времето от 08.11.2005 г. до 18.06.2006 г., както и лихви в размер на 692, 44лв. (общо 4 013, 48 лв.). За да уважи отмени като незаконосъобразно обжалваното разпореждане, административният съд неправилно е приел, че към датата на възникване на осигурения риск "майчинство" наетото на работа лице не е имало качеството на "осигурено". Съдът е приложил правилно материалноправната норма на чл. 52а КСО във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и от КСО, във връзка с чл. 62 от Кодекса на труда (КТ). При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО определя като "задължително осигурени за всички осигурени социални рискове" работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. За "наето на работа" се счита лицето, което е сключило трудов договор по реда на чл. 62 КТ. В разглеждания случай не е спорно, че до 05.10.2005 г. Таня Иванова Великова е била осигурено лице трудово правоотношение с ЕТ "Живко Пенчев" и че има придобит осигурителен стаж с продължителност шест месеца. От 06.10.2005 г. тя е сключила трудов договор "Сенсо трейд" ООД - Бургас и от същата дата й е бил разрешен последователно платен отпуск за отглеждане на малко дете. За да възникне при новия работодател право на платен отпуск, законът не поставя условие лицето да е отработило реално един ден. Към датата на настъпване на осигурения риск "майчинство" наетата на работа по трудов договор майка е изпълнявала условието по чл. 52а КСО за придобит осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Паричните обезщетения за майчинство са изплатени правомерно, поради което не е налице причинена щета на държавното обществено осигуряване, произхождаща от неправилно извършени осигурителни разходи. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови по сметка на ДОО изплатените на осигуреното лице парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. В същия смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 15.10.2009 г. по адм. д. № 190 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Сенсо трейд" ООД - Бургас" е уважена и оспорените административни актове са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният административен съд,