Решение № 7470 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2008 г.

Решение № 7470 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас е подал касационна жалба срещу решението от 26.09.2008 г. по адм. дело № 1040/2008 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е била отменена издадената от него заповед № з-1214/04.04.2008 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност на Михаил Тодоров Иванов. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Михаил Тодоров Иванов не е ангажирал становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за основателна. Административният съд е установил, че с писмо изх. № 452/04.03.2008 г. до Областна дирекция "Полиция" - Бургас частен съдебен изпълнител № 708, с район на действие Окръжен съд - Бургас, поискал да бъде наложено ограничение за напускане на страната по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност на лицето Михаил Тодоров Иванов, длъжник по изпълнително дело № 20067080400093/2006 г., образувано по молба на едноличния търговец Денко Желев Желев с фирма ЕТ "Бан-Тир-Денко Желев" със седалище с. Банево, Бургаска област, за сумата 3618, 99 лева главница ведно със законната лихва, възлизаща до този момент на 2 356, 72 лева. В писмото било отбелязано, че личното имущество на длъжника не покрива задължението, за което не е представено и обезпечение. С писмо № 08015268/7.04.2008 г. на Областна дирекция "Полиция" - Бургас, изпратено с обратна разписка на постоянния адрес на лицето, било направено съобщение за образуването на производство за налагане на принудителна административна мярка по Закона за българските документи за самоличност. В определения срок не било направено възражение и не постъпили доказателства, оборващи твърденията в писмото на съдебния изпълнител. Със заповед № з-1214/04.04.2008 г., на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Бургас наложил на Михаил Тодоров Иванов забрана за напускане на страната поради наличието на задължение към българско физическо лице в размер над 5000 лева, установено с решение по гр. дело № 742/2004 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, което не се покрива от личното му имущество и за което не е представено обезпечение. От правна страна, съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съобщението за започване на производството било връчено на непълнолетната дъщеря на длъжника, който към този момент се намирал в чужбина. Липсата на надлежно уведомяване препятствало възможността на лицето да представи доказателства за това, че решението на Бургаския окръжен съд, с което е бил осъден да заплати на едноличния търговец Денко Желев сумата 3 618, 99 лева заедно със законната лихва, не е влязло с сила. Към датата на издаване на обжалваната заповед задължението не е било установено с влязъл в сила съдебен акт, поради което, налагайки на Михаил Иванов забрана за напускане на страната, административният орган действал в нарушение на материалния закон. С тези мотиви административният съд отменил оспорената заповед. Решението противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБДС изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде приложена принудителната административна мярка: парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред, и липса на лично имущество, което да покрива задължението, или на надлежно обезпечение. В случая, по отношение на задълженото лице са съществували и двете предпоставки. Михаил Иванов е бил осъден да заплати на българско физическо лице сума в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност, която не се покрива от личното му имущество и за която липсва обезпечение. Обстоятелството, че решението от 01.11.2004 г. по въззивно гр. дело № 742/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд е влязло в сила на 30.07.2008 г. или след датата на заповедта на директора на Областна дирекция "Полиция" - Бургас, не променя факта, че към момента на нейното издаване Михаил Иванов е имал установено по съдебен ред задължение в големи размери. За провеждане на изпълнението срещу задълженото лице не е необходимо решението да е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 404 ГПК допуска принудително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, макар да не е приключило касационното им обжалване. Освен това, след приключване на касационното производство, образувано по жалбата на Михаил Иванов, задължението му е било потвърдено. В хода и на двете административносъдебни производства от негова страна не са били представени доказателства, че задължението е заплатено, че се покрива от личното му имущество или че е надлежно обезпечено, което сочи на наличието на основание за прилагането на мярката. С оглед доказателствата по делото следва да се приеме, че заповедта, с която на Михаил Иванов е била наложена забрана за напускане на страната, изхожда от компетентен административен орган и при издаването й не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Като е отменил законосъобразния административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд