Решение № 13047 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2012 г.

Решение № 13047 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Елена Григорова Добренова, с постоянен адрес с. Дивотино, обл. Пернишка, от процесуалния й представител, срещу решение № 5528 от 17.04.2012 г. по адм. д. № 6758/2011 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № ЛС-И-19 от 20.02.2006 г., издадена от министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" от заеманата длъжност на държавен съдебен изпълнител при ССИ към Районен съд - Перник.

Подробни съображения се излагат в жалбата.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила и че не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Петчленен състав II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил събраните по преписката доказателства и е възприел е правилно относимите факти и обстоятелства, както и че от изложените в заповедта дисциплинарни нарушения във връзка с движението на изпълнителното дело е видно, че са обсъждани и действия по служба, констатирани след изтичане на едногодишния срок за привличане към дисциплинарна отговорност, но дори и подробно анализираните нарушения след 21.02.2005 г. са достатъчни, за да обосноват изводите на дисциплинарнонаказващия орган.

Изложени са мотиви, че актът е мотивиран, като съображения за вменените на Добренова дисциплинарни нарушения са изложени и в съпътстващите заповедта документи, цитираната в мотивите писмена информация вх. № 92-22-4 от 20.01.2006 г., а представените писмени доказателства по преписката не опровергават констатациите в предложението от административния ръководител на Районния съд - Перник и от извършената проверка от инспектората по чл. 35б, т. 4 от ЗСВ (отм.), на основание на които е издадена мотивираната заповед. Направени са изводи, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения като основание за налагане на дисциплинарно наказание и за съставомерността на съответния вид нарушение е без значение формата на вината - умисъл или небрежност, липсата на констатации за други нарушения и съответно налагане на наказания не води до друг извод с оглед броя и тежестта на извършените и констатирани нарушения и че от доказателствата по делото е видно, че от виновното неизпълнение на служебните задължения е засегната правната сфера на трети лица във връзка с движението на изпълнителното производство и са налице данни за извършвана проверка от Националната следствена служба.

Решението е неправилно.

Не се установяват твърдяните касационни основания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са твърденията за наличие на основание за отвод на чл. на състава на съда по чл. 22, ал. 1, т. 5 АПК, който е участвувал при постановяването на определение № 9405 от 2.10.2006 г. по адм. д. № 8534/2006 г. с което първоначално производството по жалбата пред Върховния административен съд е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд София. Не е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 АПК, който предпоставя съдията да е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. Определението по адм. д. № 8534/2006 г. е постановено по движението на делото, при което съдът не се произнесъл по съществото на спора. Въпросът за компетентния да разгледа делото съд е решен с определение по гр. д. № 5/2010 г. на смесен петчленен състав, поради което са неотносими доводите за противоречие в мотивите на определението за прекратяване по предишното дело и решението което понастоящем се обжалва.

Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентния по закон орган съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 ЗСВ (отм.), че некоректното изписване в оспорения пред съда акт на разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 187, т. 10 от КТ, тъй като в случая не намират приложение разпоредбите на КТ, а на специалния ЗСВ, не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадения административен акт.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено установено виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния съдебен изпълнител, изброени в 22 точки от заповедта и в диспозитива на заповедта е посочено, че наказанието уволнение се налага на основание чл. 170, ал. 3, т. 4 ЗСВ (отм.), следователно са посочени фактическите и правни основания за издаване на заповедта и неправилното посочване на текстове от КТ не е основания за отмяната й.

Неоснователни са доводите, че не е спазена процедурата по ЗСВ, действащ през 2006 г. за налагане на дисциплинарно наказание, наказващият орган да изслуша или да поиска писмено обяснение от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и да събере всички доказателства от значение по делото, като част от процедурата е била проведена по ЗСВ, а в останалата част на основание разпоредбите на КТ и заповедта на министъра на правосъдието е мотивирана с разпоредби на ЗСВ и на КТ. Видно от представена преписка жалбоподателката на два пъти е дала писмени обяснения до министъра на правосъдието, предложението за налагане на дисциплинарно наказание е направено от съдебния инспекторат.

Сочи се от жалбоподателя, че по делото няма документ с искане на административния ръководител на Районен съд Перник на основание чл. 172, ал. 5 ЗСВ (отм.), а е налице писмо до министъра на правосъдието от председателя на Пернишкия окръжен съд от което е видно, че по негова заповед е извършена ревизия на СИС още на 16.03.2005 г. и с писмо изх. № 811/12.05.2005 г. е изпратен докладът от ревизията на МП ведно със становището на председателя на ПОС, че за резултата от ревизията, извършена по заповед на председателя на ПОС министърът е уведомен още на 12.05.2005 г., в доклада за тази ревизия е налице проверка на и. д. № 3331/2000 г. за период от януари 2005 г. до 16.03.2005 г. за което МП е уведомено на 12.05.2005 г., поради което се счита, че ако са съществували нарушения за този период те са открити от деня на узнаването 12.05.2005 г., което не е установено от съда.

Тези доводи са неоснователни, тъй като в оспорената пред съда заповед посочените за извършени нарушения са след периода на проверката и не са установени в доклада за ревизията. В този смисъл неоснователно се оспорват изводите на съда, че извършването на нарушението е открито /станало известно/ на дисциплинарнонаказващия орган на 20.01.2006 г., когато е запознат с обобщените констатации.

Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил събраните по преписката доказателства и е възприел правилно относимите факти и обстоятелства, тъй като към докладната записка за извършената проверка от инспекторите са били приложени, копия на част от изпълнителното дело, а не цялото изпълнително дело и само въз основа на тях е извършената проверка. На министъра са представени тези избрани документи, счита се, че те не могат да установят посочените по дати нарушения.

Основателни са касационните основния за неоснованост на решението.

Основателни са доводите, че неправилно решаващият състав е приел за установено, че са налице факти които не намират потвърждение в доказателствения материал по делото. Съдът е приел, че анализираните нарушения след 21.02.2005 г., за които не е изтекъл предвиденият в закона едногодишен срок от откриването им, са достатъчни, за да обосноват изводите на дисциплинарнонаказващия орган /това са нарушенията от 7 до т. 22 от заповедта/, същевременно не е посочил изброените нарушения представляват ли неизпълнение на служебните задължения, обсъдени ли са от административния орган писмените възражения на жалбоподателката и имат ли те основание за част от нарушенията или за всички нарушения.

Съдът не е разгледал изброените нарушения в заповедта за които е приел, че своевременно е потърсена дисциплинарна отговорност и дадените обяснения от жалбоподателката в дисциплинарното производство, които не са разгледани и от дисциплинарно наказващия орган. Нарушенията по т. 7 - 22 от заповедта са следните:

1. Изготвеното на 21.02.2005 г. обявление за продажба неправилно е изготвено след датата обявена за започване на проданта - 11.02.2005 г., в нарушение на чл. 376, ал. 1 ГПК не е посочено ипотекиран ли е имотът и за каква сума, не е поставено в кметството и на самия имот най-малко един ден преди посочения в него ден за започване на проданта, в нарушение на чл. 376, ал. 4 ГПК не е определено времето, през което имотът може да се разглежда от лицата, които желаят да го закупят.

Обяснение - вместо разпоредената с протокола от 7.02.2005 г. начална дата 16.02.2005 г. и крайна дата 16.03.2005 г. е написана начална дата 11.02.2005 г. и крайна дата 11.03.2005 г., накрая на обявлението вместо датата на написването му 10.02.2005 г. е отразено 21.02.2005 г. На предходната страница на изп. дело е налице разписка от която е видно, че обявлението е залепено на 10.02.2005 г. На 10.03.2005 г. грешката е установена и за продажбата на имота е определена нова дата. Следва ново обявление за публична продан разгласено по надлежния ред.

В обявленията за публична продан са били на бланки изготвени и одобрени от МП, в които не е предвидено място за отразяване на налични ипотеки. Конкретният имот не е бил ипотекиран, поради което този отрицателен факт не е вписан в обявлението. Конкретният имот е бил със свободен достъп от всичките му страни и е могъл да бъде разглеждан от лицата желаещи да го купят по всяко време, поради което не са обявени определени дни и часове за оглед.

1. Нарушен е чл. 376, ал. 3 ГПК съставен е протокол на 1.03.2005 г., след започване на проданта на 11.02.2005 г., а не най-малко един ден преди започването й.

Обяснение - на 10.03.2005 г. е съставен протокол, с който е констатирана техническата грешка и проданта е отменена, освен това продажбата започва от 12.02.2005 г., а не от 11.02.2005 г.

1. Със съставения на 1.03.2005 г. протокол неправилно е обявила продажбата за редовно разгласена, тъй като обявлението за продажба е поставено в кметството и на имота на 11.02.2005 г., с което е нарушила чл. 376, ал. 3 ГПК.

Обяснение - неправилното по-горе обявление е довело автоматично до протокола от 1.03.2005 г., касаещ публичната продажба за редовно разгласена. Повтаря т. 8 и противоречи на т. 7, в която се твърди, че не е залепено обявление на кметството в с. Рударци, а в т. 9 е отразено, че обявлението в кметството е залепено на 11.02.2005 г.

1. В изготвеното на 11.03.2005 г. обявление за насрочена продажба от 15.03.2005 г. - 15.04.2005 г. не е посочено ипотекиран ли е имотът и за каква сума, съгласно чл. 376, ал. 1 ГПК и времето, през което той може да се разглежда от лицата, които желаят да го купят, съгласно чл. 376, ал. 4 ГПК.

Обяснение: Касае се за ново обявление за пренасрочена публична продан от 15.03. - 15.04.2005 г. В обявленията за продажба не се посочват отрицателни факти, в същите не е било възможно вмъкването на такава информация.

1. Съставен е протокол на 17.03.2005 г. след деня на посочения в обявлението ден за започване на проданта 15.03.2005 г. и неправилно е обявена продажбата за редовно разгласена, тъй като длъжникът е уведомен на 17.03.2005 г., в нарушение на 376, ал. 3 ГПК.

В обяснението е посочено, че протоколът е изготвен неправилно, с писмо от 15.03.2005 г. е изискано изпращането на делото по жалба на ПОС. След връщането на делото от ПОС е съставен протоколът от 17.03.2005 г., но тъй като тази продан е отменена от съдебния изпълнител, отразеното обстоятелство е без правно значение.

1. В нарушение на 376, ал. 1 ГПК е съставен протокол на 17.03.2005 г. за редовно разгласяване на проданта при подадена жалба срещу оценката по чл. 332 ГПК, при спряно на 16.03.3.2005 г. изпълнение от ПОС, както и при процедура по чл. 333 ГПК

Обяснение - в писмо получено от ПОС е посочено, че се иска спиране на изпълнителното дело, но акт на ПОС за спиране на изпълнителното дело не е постъпвал, с писмо № 438/15.03.2005 г. на Пернишкия окръжен съд е разпоредено да се изпрати изп. д. незабавно с оглед подадена жалба от АДВ, разпореждането е изпълнено. Не е имало жалба срещу оценката на имота. Подадена е жалба срещу датите на предходната продан /16.02.2005 г. - 16.03.2005 г./, както е посочено по-горе, техническата грешка в обявлението е установена и проданта е отменена от съдебния изпълнител на 10.03.2005 г., преди подаване на жалбата.

1. На 29.03.2005 г. е изпратила на ПОС изпълнителното дело, а не копие от него, в нарушение на чл. 333, ал. 3 ГПК.

Обяснение: изпълнила е разпореждане на зам.-председателя на ПОС за изпращане на оригиналното изп. дело. Делото е изпратено на 15.03.2005 г. и върнато на 18.03.2005 г.

1. В нарушение на чл. 330, ал. 1, б. "а" ГПК не е прекратила изпълнителното дело по молба на длъжника от 11 и 15.04.2005 г. въпреки представените документи за изплатен дълг.

Обяснение - внесената сума не е достатъчна за покриване дълга на длъжника по изп. д. № 3331/2000 г., тъй като държавата е присъединен взискател по право и вземането на АДВ не е погасено.

1. В нарушение на чл. 325а ГПК се е произнесла по полученото на 9.06.2005 г в СИС от ПОС писмо с приложено решение за отмяна на нейни действия едва на 7.07.2005 г.

Обяснение - била е в платен годишен отпуск, а след това в отпуска са били и част от деловодителите, произнесла се е в деня когато й е докладвано делото. Решението на ПОС касае действията по първата продан, отменени от съдебния изпълнител поради техническа грешка още на 10.03.2005 г.

1. На 7.07.2005 г. е присъединила изп. дело № 1139/2000 г. и присъединените към него 23 бр. изпълнителни дела и е насрочила продажба за 22.07.2005 г. - 22.08.2005 г. към прекратеното по силата на закона изп. д. № 3331/2000 г., в нарушение на чл. 330, ал. 1, б. "а" ГПК, и арг. чл. 55 ЗЗД и чл. 350 ГПК.

Обяснение - внесената сума не е била достатъчна за покриване на дълга на длъжника по изп. д. № 3331/2000 г. държавата е присъединен взискател по право и вземането на АДВ не е погасено.

1. В изготвеното на 8.07.2005 г. обявление за продажба насрочена от 22.07.2005 г. до 22.08.2005 г. не е посочила ипотекиран ли е имота и за каква сума, както изисква чл. 376, ал. 1 ГПК и не е определила време за разглеждането му от желаещите да го купят съгласно чл. 376, ал. 4 ГПК.

Обяснение - не е имало данни за наложени ипотеки, съдебният изпълнител не е задължен да облече в писмена форма времето за разглеждане на имота, а да оказва съдействие на всеки кандидат като определи време за преглеждане.

1. На 23.08.2005 г. е извършила продажба и е обявила купувач на имота при липса на изпълняемо право - изп. д. № Об-3331/2000. е прекратено ex lege с внасяне на дълга от длъжника на 8.04.2005 г., с което е нарушила чл. 330, ал. 1, б. "а" ГПК, арг. чл. 55 ЗЗД и чл. 377 ГПК.

Възражение - на 7.07.2005 г. по искане на длъжника са присъединени към изп. д. № 3331/2000 г., и. д. № 1139/2000 г. и присъединените към последното 23 бр. изпълнителни дела. Извършената продажба на 23.08.2005 г. не е била извършена при липса на изпълняемо право, не са били налице основания за прекратяване на делото.

1. Извършила е продажба на недвижим имот от 125528 кв. м заедно с построените в него масивна вила и 15 бунгала по предложение на длъжника, без да съизмери нуждата да се удовлетвори взискателя за вземане от 1889, 84 лв., с което нарушила чл. 338, предл. второ ГПК.

Възражение - извършена е продажба на недвижимия имот за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори по присъединените дела.

1. На 28.07.2005 г. е изготвила протокол в нарушение на чл. 376, ал. 3 ГПК, който е следвало да бъде съставен най-малко един ден преди посочения в обявлението ден /22.07.2005 г./ на започване на проданта.

Обяснение - Протоколът за изготвяне на продажбата за редовно разгласена е съставен на 20.07.2005 г., два дена преди началната дата, а не както е отразено от проверяващите.

1. На 24.08.2005 г. е изготвила Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело по което изпълняемото право не е съществувало, тъй като е прекратено по силата на закона - наличие на основание за прекратяване по чл. 330, ал. 1, б. "а" ГПК на 8.04.2005 г.

Възражение - повторени са т. 14, 16, 18 и 19.

1. На 2.09.2005 г. е разпоредила плащане на суми на всички взискатели, в нарушение на чл. 355 ГПК - не е извършила разпределение, тъй като събраната по изп. дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори.

Възражение - констатациите са противоречиви, От една страна е посочено, че дългът е изплатен и делото прекратено "ex lege", а от друга, че последствие събраната сума не е достатъчна за удовлетворение на всички кредитори.

По този въпрос има решение на ПОС и не може да бъде предмет на дисциплинарно производство.

Съдът не е обсъдил налице ли са нарушенията посочени в заповедта, доводите в писмената защита. Административният орган не е обсъдил писмените обяснения на жалбоподателката преди издаването на заповедта, съдът също не е изследвал въпроса имат ли основание писмените възражения на жалбоподателката по всички или по част от зададените въпроси. Не е посочено от административния орган какви са последиците от посочените нарушения. Видно е и, че последствията от едно действие са посочени по няколко точки.

Съдът е приел, че има данни за извършена проверка от Национална следствена служба, но по делото не е представена преписка вх. № 599/30.11.2005 г., не е налична по делото и по другите присъединени дела, както твърди жалбоподателят. Представителят на ответника е завил, че Министерството е било уведомено, че срещу ищцата е образувана преписка в НСлС, но данни за такава преписка не са налични в материалите по дисциплинарната преписка, а в документите за образуване на дисциплинарното производство е посочена преписка вх. № 599/30.11.2005 г.

Заповедта не е мотивирана и обоснована с данни от преписката на НСлС, тя не е била приложена по дисциплинарната преписка, заповедта не е обоснована на извършени действия въз основа на които е образувана преписката, поради което съдът е следвало да извърши единствено преценка дали формално посочените в заповедта нарушения дават основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Съгласно чл. 171 от ЗСВ (отм.) при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, мотиви в тази насока в заповедта не са изложени. В този смисъл не е достатъчно в заповедта да се възпроизведе посочената законова разпоредба. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт. Не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но случая в писмена информация вх. № 92-22-4 от 20.01.2006 г. на инспекторите не се съдържат подобни мотиви и преценка и в нея е посочено, че взискателят и длъжникът не са защитили правата си. Административнонаказващият орган не се е позовал на констатации в преписката на НСлС, която не е била приложена към дисциплинарната преписка. Не са изложени мотиви от административно наказващия орган до какви последици са довели посочените нарушенията.

В случая не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда, тъй като като оспореният пред съда административен акт не притежава необходимото съдържание мотиви и обосновка, за да бъдат проверявани другите предпоставки за неговата законосъобразност.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия,