Решение № 1468 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2012 г.

Решение № 1468 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Жени Живкова Събчева от гр. Бургас срещу решение № 1292 от 13.07.2012 г. по адм. дело № 502/2012 г. на Административен съд Бургас. Навежда съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Сочи, че е изплатила дължимия от нея данък и такса за битови отпадъци към момента на извършване на продажбата на имота си, тъй като в противен случай сделката не е могла да бъде осъществена. Позовава се на представен от нея нотариален акт, както и приходна квитанция от 26.03.2008 г., издадена от Община Бургас. Твърди, че не може да плаща задължение, за което не е била надлежно уведомена. Счита, че неоснователно е осъдена да заплати и съдебно-деловодните разноски по делото, както и че размерът им е прекомерен. Иска се отмяна на оспореното решение, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорения от нея Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002888 от 6.12.2011 г., потвърден с решение № 94-Ж-16 от 10.02.2012 г. на директор на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас. Ответникът - директорът на Дирекция "МПДТР", оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Жени Събчева срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002888 от 6.12.2011 г., издаден от старши експерт в дирекция "МПДТР", потвърден с решение № 94-Ж-16 от 10.02.2012 г. на директор на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който е определена дължимата от жалбоподателката за 2008 г. такса за битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ), общо в размер на 738.43 лв. - главница и 312.64 лв. - лихви за недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас, ул. "Цар Симеон Първи" N 58-60. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено следното: С декларация по чл. 14, ал. 1 с вх. № 8421 от 23.11.2004 г. жалбоподателката е декларирала собствеността си върху недвижими имоти - магазини № 3 и № 5 и 90 кв. м идеални части от поземлен имот, всички на посочения по-горе адрес в гр. Бургас. Като документи във връзка с декларираното е приложила Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, т. VII, рег. № 7565, дело № 1149 от 1.10.2004 г. С процесния АУЗД органът по приходите не е констатирал несъответствия в подадената декларация. Като се е позовал съответно на разпоредбите на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ, е приел, че Жени Събчева, в качеството й на собственик на горните недвижими имоти, има задължение за заплащане на ДНИ и ТБО, поради което е установил и конкретния размер на задълженията (ДНИ и ТБО) за 2008 г., включително и дължимата лихва върху тях към 6.12.2011 г. При обжалването на АУЗД по административен ред жалбоподателката е приложила нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том II, рег. № 3586, дело № 213/2008 г., по описа на нотариус Цвета Атанасова, от който се установява, че на 14.04.2008 г. същата е продала описаните по-горе имоти на Живка Петрова Дачева. Като се позовава на извършената продажба, Жени Събчева оспорва, че има неизплатени публични задължения за процесните имоти към момента на покупко-продажбата. С решението № 94-Ж-16 от 10.02.2012 г. директорът на дирекция "МПДТР" е потвърдил изцяло АУЗД. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ по-горестоящият административен орган е възприел за правилни констатациите на органа по приходите, че жалбоподателката има задължения за периода 1.01.2008 - 30.04.2008 г., които в частта му за данък недвижими имоти са правилно установени по размер. По отношение на ТБО директорът на дирекцията е изложил съображения, че размерът на сумата е 744.84 лв. Тази сума е по-голяма от установената с АУЗД и актът в тази си част не е правилен по размер, но с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК същият не би могъл да бъде изменян във вреда на жалбоподателя. По тези съображения го е потвърдил изцяло и в частта за ТБО. За да отхвърли жалбата срещу процесния АУЗД, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ от същия закон, оправомощен по надлежния ред със заповед по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Актът е издаден в предписаната от закона форма и при спазване на реда по ДОПК. Счел е също, че са спазени материално-правните разпоредби по издаването на АУЗД, като е изложил съображения, че размерът на ДНИ за процесния период е установен правилно с обжалвания акт. Установил е също така, че в частта с която е определен размерът на ТБО, обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като определеното задължение е по-малко от реално дължимото, но с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Мотивиран по този начин, административният съд е постановил акта си. Обжалваното решение е правилно. Решаващият състав правилно се е позовал на разпоредбите на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ, съгласно които данъчно задължени лица за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на имота приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността. В конкретния случай не се оспорва от страните, че покупко-продажбата на процесните имоти е извършена на 14.04.2008 г., следователно правилно както органът по приходите, така и административният съд, са определели, че периодът, за който касаторката дължи ДНИ и ТБО е 1.01.2008 - 30.04.2008 г. В тази връзка твърдението на Жени Събчева, че няма задължения за ДНИ и ТБО, тъй като в началото на 2008 г. е продала този недвижим имот, са в явно противоречие както с данните по делото, така и с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, поради което са несъстоятелни и следва да се приемат като нейна защитна теза. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, въведено и в касационната жалба, че е изплатила всичките си данъчни задължения преди покупко-продажбата, тъй като погасяването на същите е предпоставка да й бъде издадена данъчна оценка за имотите. От една страна, тези твърдения остават недоказани, тъй като представената по делото приходна квитанция № 10356 от 26.03.2008 г. от община Бургас удостоверява заплащането на стари задължения, както се установява от съдържанието й. От друга страна, съответни на материалния закон са съображенията на Административен съд Бургас, че към датата на заплащането на спорните задължения (26 март 2008 г.), задълженията за ДНИ и ТБО за 2008 г. не са били изискуеми предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата от 24.01.2008 г. за определяне размера на местните данъци на Общински съвет - гр. Бургас, която определя, че първата равна вноска на ДНИ се заплаща от 01 февруари до 31 март, следователно към датата на издаване на данъчната оценка касационната жалбоподателка не е имала неплатени в срок публични задължения, които да са пречка горният документ да й бъде издаден от община Бургас. Обосновани са изводите на решаващия състав относно размера на ДНИ, който се определя в размер на 1.6 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот, като изчислен пропорционално за периода 1.01.2008 - 30.04.2008 г., същият е в размер на 148.97 лв., както е определен в АУЗД, поради което правилно е потвърден от съда в тази му част. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ и на решение по Протокол № 4 от заседание от 20.12.2007 г. на Общински съвет - гр. Бургас, с което ТБО за 2008 е определена в размер на 8 промила върху данъчната оценка на имота, първоинстанционният съд е направил верни изчисления, че дължимата от касационната жалбоподателка ТБО за периода 1.01.2008 - 30.04.2008 г. е в размер на 744.58 лв., докато с обжалвания акт сумата е установена в размер на 589.46 лв. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на административния съд, че в частта с която е определена ТБО, обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като определеното задължение е по-малко от реално дължимото, но с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, АУЗД не може да бъде изменян във вреда на жалбоподателя. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата срещу процесния Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002888 от 6.12.2011 г., издаден от старши експерт в дирекция "МПДТР", потвърден с решение № 94-Ж-16 от 10.02.2012 г. на директор на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който е определена дължимата от жалбоподателката за 2008 г. ТБО и ДНИ общо в размер на 738.43 лв. главница и 312.64 лв. лихви, Административен съд Бургас е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването на касаторката, че не дължи лихви за забава, тъй като същата не била уведомена, че дължи данъци за процесния период. Задължението за заплащане на ДНИ и ТБО е установено в разпоредбата на чл. 11, чл. 15, ал. 2 и чл. 64 от ЗМДТ и дължимостта им не е предпоставена от изпращането на нарочни покана или уведомление до длъжника, тъй като задължението произтича от закона - ЗМДТ. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 203 лева. Направеното от касационната жалбоподателка възражение за прекомерността на разноските пред административния съд, присъдени в полза на община Бургас, не следва да се обсъжда в касационното производство. В тази част същото следва да се прекрати, като делото се изпрати на Административен съд - Бургас за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд,