Решение № 15539 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2009 г.

Решение № 15539 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Георгиев, гр. Монтана против Решение от 9.06.2009 г., постановено по адм. д. № 244/2007 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Николов Георгиев против Заповед № РД-14-13/12.01.2007 г. на Зам. началник на ДНСК София, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "дървена постройка", изпълнен частично в имот с пл. № 6397, кв. 4 по плана на гр. Монтана и частично попадащ върху тротоара пред него. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се е установило, че строителството е извършено без наличието на изискуемите от закона строителни книжа, че строителството е извършено през 2005 г. и подлежи на премахване по реда на чл. 225 ал. 1 ЗУТ, така както е разпоредено и в оспорената Заповед. Установено е също, че жалбоподателят е извършител на незаконния строеж и правилно е адресат на Заповедта за премахването му. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка, което води до неоснователност на касационния довод относно обстоятелството адресат ли е или не касаторът на процесната заповед. Относно касационния довод, че процесната дървена постройка не е съществувала към момента на съдебното дирене. Същата е била налице към момента на издаването на Заповед № РД-14-13/2007 г. и е била изградена, без да са налице издадени за нея строителни книжа. Съгл. чл. 142 ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което прави неоснователен наведения касационен довод относно обстоятелството, че към момента дървената постройка не съществува, както и че приложим закон следва да бъде ЗТСУ, а не ЗУТ. Макар и да не съществува в момента, дървената постройка е била изградена като незаконен строеж, който частичното е попадал върху тротоара пред процесния имот, изграден без строителни книжа и правилно административният орган е наредил, на осн. чл. 225 ал. 1 ЗУТ, премахването. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав