Решение № 6852 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 713/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национален фонд Култура, чрез адвокат Величкова, срещу решение 21289 от 25.10.2024 г., постановено по адм. дело 1395/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск. Ответникът Сдружение с нестопанска цел Тишина, гр. София, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявения от Национален фонд Култура срещу Сдружение Тишина осъдителен иск основан на чл. 19ж, ал. 1 АПК, за сумата от 50 000 лева, представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по административен договор ORG-142-118 от 4.12.2020 г. за финансово подпомагане по програма Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в изкуствата за реализация на проект Квартален театър Мим-Арт, поради неговото неизпълнение, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на срока за възстановяване на средствата, посочен в покана за доброволно изпълнение. Установено е по делото, че Сдружение Тишина е бенефициент по договор ORG-142-118 от 4.12.2020 г. за финансово подпомагане по програма Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в изкуствата за реализация на проект Квартален театър Мим-Арт, сключен между дружеството и Национален фонд Култура, с определен размер на финансово подпомагане - от 50000 лева, която е изплатена. В одобрения проект са били предвидени 4 вида дейности, съгласно целите на програмата както следва: 1. Ремонт на творческо пространство, състоящо се от две помещения с обща площ от 148 кв. м.; 2. Реализация на иновативни културни продукти създаване на две нови театрални постановки, възстановяване на две съществуващи и провеждане на съвместни концерти и други събития; 3. Създаване на Детска театрална школа за деца в равностойно и неравностойно положение и лаборатория за творчески експерименти и 4. Дейности за реклама, популяризиране и публичност, подробно описани в проектното предложение. Връщането на предоставената по договора сума ищецът основава на липса на сключен договор за право на ползване от ответника на имота, предмет на точка първа от целите, както и непосочване в рекламните материали участието и подкрепата на национален фонд Култура. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения иск по чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че твърдяното неизпълнение на сключения договор от страна на бенефициента не се доказва по делото, като е изложил съображения за наличието на изпълнение на поетите по договора задължения, по начина и в сроковете, установени между страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 19ж, ал. 1 АПК, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно която споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд по реда на дял трети. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени и делата по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. При установеното по делото административният съд обосновано е приел, че договорът за финансово подпомагане е сключен при приложението на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК - след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата и отпуснатите средства от фонда са предоставени на основание чл. 33, ал. 3 от същия закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че от доказателствата не се установява неизпълнение на договора от ответника по иска Сдружение Тишина. Разходването на предоставеното целево подпомагане по предназначение означава, от една страна реализирането на проекта по начина и в срока, предвиден в одобреното от Управителния съвет на Фонда проектно предложение, а от друга - постигане, чрез реализирането на проекта, на целите, заложени в програма Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в изкуствата. Видно от доказателствата по делото публичният финансов ресурс е използван по предназначение - за осъществяването на одобрените дейности. Представен е отчет за изпълнение в изискуемите се форма и съдържание, подкрепен от първична документация по извършената реализация, които ищецът не е оспорил в хода на съдебното производство. Недоказано е по делото, че бенефициентът, усвоявайки средствата, предоставени му от фонда, при осъществяване на дейността по т. 1, т. 2.2 и т. 3 е накърнил целите и приоритетите на програмата. След като проектът е одобрен и изпълнението му е осъществено именно по реда и начина посочен в предложението и залегнал в сключения между страните договор, твърденията на касационния жалбоподател за неточното му изпълнение се явяват неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционния съд, твърденията за неизпълнение на договора, основани на възприетото от ищеца в хода на неговата реализация и реално изпълнение, че средствата по т. 1 са предоставени за обект, за който ответникът не притежава право на ползване са недоказани. При представяне на проектното предложение Сдружение Тишина е посочило актовете на които основава правото си на ползване и които са възприети от ищеца като обосноваващи право да се извърши искания ремонт, при което е сключен и договор между страните за изпълнение на това предложение. Същото е реализирано в рамките на договореното, а както бе посочено, е представен отчет за обема и вида на извършените дейности, както и начина на изпълнение от страна на бенефициента, които доказателства ищецът не е оспорил. Въпреки дадените от съда изрични указания на ищеца за тежестта на доказване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, такива, установяващи неизпълнение на т. 2.2 и т. 3 от проектното предложение не са ангажирани. Напротив, ответникът е представил доказателства установяващи изпълнението на договореното задължение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение