Решение № 8737 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2020 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Г. Бонева в качеството й на майка и законен представител на детето Н. Бонев, от гр. Перник, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 4556 от 11.08.2020 г., постановено по адм.д. 5073/2019 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на дирекция Български документи за самоличност при МВР, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира същата за основателна. С оспореното решение състав на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Г. Бонева против заповед 2016004948 /26.08.2016 г. на директора на дирекция Български документи за самоличност при МВР, с която на Н. Бонев на основание чл. 78,ал.3 във връзка с чл.76а,ал.1 ЗБЛД е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България, забрана за издаване на паспорти и заместващи ги документи и отнемане на издадените. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) Административен съд София град е приел, че същата е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Оспорена заповед е издадена на 26.08.2016г. от директора на дирекция "БДС". В нея изрично е посочено, че не се разрешава напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на основание чл. 76а ал.1 ЗБЛД, на Н. Бонев, тъй като е получено предложение от председателя на ДАЗД, с което е уведомен, че лицето е било въвлечено в дейности по чл. 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Съгласно цитираната разпоредба не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето. Тези мерки са предвидени с цел да се осигури закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им. Нормата на чл. 11,ал.4 от ЗЗД предвижда предоставянето на закрила на всяко дете срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Видно от представените доказателства , включващи и преписка с вх. 37-00-16/17.08.2016 г. на Държавна агенция за закрила на детето, Председателят на ДАЗД е изготвил мотивирано становище за прилагане на мерките по чл. 76а, ал. 1 ЗБДС и е сезирал компетентния орган на МВР, прилагащ мярката. В становището е посочено, че има данни за въвличане на детето в дейности по чл.11,ал.4 ЗЗД. Този извод на адм.орган е останал недоказан както в административното, така и в съдебното производство. Не се установява от доказателствата по делото ,че по отношение на детето Н. Бонев е било налице някое от обстоятелствата по чл. 11,ал.4 от ЗЗД. Няма никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод за въвличането на детето в религиозни дейности. Практикуването на йога от страна на Г. Бонева и евентуалното запознаване на детето с йога не обосновава наличие на обстоятелство по чл.11, ал.4 ЗЗД . По делото липсват и каквито и да е доказателства за съпричастност на майката към религиозна секта, изповядваща радикален ислям. Предвид изложеното по-горе оспораният пред АССГ административен акт се явява незаконосъобразен като издаден при липса на материалните предпоставки на чл.76а,ал.1 ЗБЛД. Като е стигнал до извод, различен от горния АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг по съществото на спора, с който заповедта за прилагане на ПАМ бъде отменена. С оглед изхода на делото и предвид формулираното в касационната жалба искане за репариране на съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 3100/три хиляди и сто лева/ Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,