Решение № 2710 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2023 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Б. Иванов, чрез процесуалния представител адв. Георгиева, за отмяна на Решение 4780 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 10400/2021 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, пето отделение. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Искателят твърди, че е налице ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото и при решаването му не е обсъждано, а именно Постановление от 24.10.2023 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ по пр. пр. 16995/2022 г. Иска се отмяна на Решение 4780 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 10400/2021 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Ответникът министъра на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, изразява становище за неоснователност на искането по съображения, изложени в писмени бележки. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 4780 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 10400/2021 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение 4203 от 25.06.2021 г. по адм. дело 3317/2020 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Б. Иванов срещу заповед 8121К-4318/06.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи /МВР/ на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. В цитираната заповед е прието, че Иванов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на чл. 67 и чл. 150 от ЗМВР, и на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и подробно са описани установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, довели до ангажиране на дисциплинарната отговорност на служител и свързани с намерените и иззети на 07.03.2019 г. от жилището на служителя високорискови наркотични вещества. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС е приел за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че макар въпросът за собствеността на наркотичните средства да е спорен по делото, същият е ирелевантен за изхода на настоящия спор, в който предмет на установяване и доказване по несъмнен и безпротиворечив начин не е притежаването на наркотични вещества от Б. Иванов по смисъла на Наказателния кодекс /НК/, а обективирането от него на поведение, което противоречи на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, чрез което се уронва престижът на службата чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според съда обстоятелствата, при които е било установено морално укоримото деяние /за които обстоятелства безпротиворечиво свидетелстват съставените писмени и дадените гласни доказателства/, несъмнено сочат на съпричастност и знание от страна на дисциплинарно-наказаното лице за намиращите се в неговото жилище забранени наркотични вещества, независимо от това чия собственост са същите, като в случая, за целите на прилагане на разпоредбите на ЗМВР относно реализиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР за деяния, представляващи нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, не е необходимо въпросното деяние да съставлява и престъпление по смисъла на НК, още по-малко за същото деяние да е налице влязла в сила осъдителна присъда. С Постановление от 24.10.2023 г. на прокурор при СГП по пр. пр. 16995/2022 г., с което искателят обосновава искането си за отмяна, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство 487/2022 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 16995/2022 г. по описа на СГП, спрямо Б. Иванов досежно повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, поради недоказаност на обвинението. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който може да бъде предмет на искане за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, на която се е позовал молителят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези новооткритите обстоятелства или новооткритите писмени доказателства трябва да са съществували преди постановяване на решението и към този момент да не са могли да станат известни на страните, а не да не са могли да станат известни просто защото не са били създадени. Новите обстоятелства, кумулирани в нови писмени доказателства, трябва да са новооткрити, а именно да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но страните да не са знаели за тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Допустимо е новосъздадени документи да отразяват факти, които са съществували към релевантния момент - разглеждане на делото пред инстанционния съд, но не е допустимо новосъздаден документ с новонастъпил факт да служи за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Другото кумулативно дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на Постановление от 24.10.2023 г. на прокурор при СГП по пр. пр. 16995/2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство 487/2022 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 16995/2022 г. по описа на СГП спрямо искателя, поради недоказаност на обвинението досежно повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода за участие на длъжностно лице в организирана престъпна група, създадена с користна цел. С това писмо обаче, при съобразяване на даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 от АПК, не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а именно Решение 4780 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 10400/2021 г. по описа на ВАС. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. Представеното към искането Постановление от 24.10.2023 г. на прокурор при СГП по пр. пр. 16995/2022 г. е новосъздадено писмено доказателство, което не може да служи като основание за отмяна на постановеното съдебно решение, доколкото обстоятелството, което установява, а именно - прекратено наказателното производство по досъдебно производство 487/2022 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 16995/2022 г. по описа на СГП спрямо искателя по повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, от една страна не е съществувало към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, а от друга страна не доказва релевантен факт от значение за ангажираната дисциплинарна отговорност на искателя. В тази връзка следва да се има предвид също така, че резултатът от досъдебното производство няма значение за резултата от дисциплинарното производство, доколкото липсва тъждественост между дисциплинарното обвинение и обвинението по наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени. В случая дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер /чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, а за извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР / чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР/. Не е налице и соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК, предвиждащ отмяната на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай няма документ или акт на съд или друго учреждение, касаещ дисциплинарното производство, който по надлежния ред да е бил признат за подправен или да е бил отменен. Представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство също не притежава тези белези, като то и никога не е било част от доказателствения материал и не касае последния във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност и налагането на дисциплинарно наказание уволнение за неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора на ответника не се дължат разноски, тъй като искането му за присъждане на разноски за настоящата инстанция не е направено своевременно, доколкото то е направено след приключване на устните състезания с представяне на писмени бележки по съществото на спора в указан от съда срок. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,