Решение № 2953 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2014 г.

Решение № 2953 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника му юрк. Десислава Колева, против Решение № 1815 от 21.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5884/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено, като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 01-6500/22696 от 10.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Радка Георгиева Митева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Поддържа становището си, че процесният административен акт е нищожен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Радка Георгиева Митева, против уведомително писмо изх. № 01-6500/22696 от 10.04.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при издаването му административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Счел е, че така депозираната жалба е основателна предвид това, че атакуваното уведомително писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Съдът е приел, че административният акт не съдържа ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението и в него не е посочено защо и на какво правно основание е извършена повторна проверка на подаденото за кампания 2009 г. заявление на жалбоподателката, по което вече има извършени плащания. Не е посочено още на какво правно основание е определен нов слой площи допустими за подпомагане. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. приложим на основание ал. 107 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно която задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество при следните съображения: По делото не се спори, че Радка Георгиева Митева е регистрирана с УРН 212637 в ИСАК и е кандидатствала за подпомагане за кампания 2009 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Не е спорно също, че първоначално й е било изплатена финансова помощ по подаденото заявление, а впоследствие е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22696 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който е определено, че оторизираната сума в размер на 12 261,18 лв. е недължимо платена. Този АУПДВ е бил обжалван пред Административен съд Силистра и отменен с влязло в сила Решение № 71 от 28.09.2011 г., постановено по адм. дело № 108/2011 г. на АС Силистра, потвърдено с Решение № 4784 от 02.04.2012 г., постановено по адм. дело № 14180/2011 на Върховен административен съд. След влизане в сила на решението на съда Радка Георгиева Митева е поискала от административния орган да й бъде възстановена сумата от 12 261,18 лева - предмет на отменения, като незаконосъобразен АУПДВ. Административният орган се е произнесъл по искането с мотиви, че оторизираната субсидия за кампания 2009 г., в размер на 12 261,18 лв., била недължимо изплатена и с цел възстановяване на неправомерно изплатени европейски средства бил издаден АУПДВ № 01-6500/22696 от 12.04.2011 г. Независимо от влезлия в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, изпълнителният директор е посочил, че фондът не разполага с възможност за принудителното възстановяване на изплатената безвъзмездна финансова помощ за заявени площи, които попадат извън допустимия слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", въз основа на отменения АУПДВ и в тази връзка "изплатената за тях субсидия не подлежи на възстановяване". Това решение на административния орган, облечено във формата на уведомително писмо, е нищожно и съдът е следвало да прогласи тази нищожност. Влезлият в сила съдебен акт се ползва със силата на пресъдено нещо (СПН), т. е. установеното по отношение на правния спор между страните по повод АУПДВ е бил разрешен с необжалваем съдебен акт, който не е отменен по реда на извънинстанционния контрол и е породил правни последици. Това води за последица непререшимост на разрешения вече спор и обезпечава стабилността на правоустановяващото действие на СПН - чл. 298, ал. 1 и ал. 4 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Мотивите към решението съдържат фактическите и правни констатации на съда, с които той отрича или потвърждава определени юридически или доказателствени факти, но нямат задължителна доказателствена сила за разлика от диспозитива на съдебния акт. Това не означава обаче, че СПН може да бъде оборвана инцидентно. Обратното - всеки държавен орган е длъжен да я зачете, без да има право да проверява доколко съдебното решение съответства на действителното правно положение, т. е. на конкретното субективно материално право. Това е така, тъй като легитимиращият ефект на съдебното решение произтича от презумпцията за правилност, т. е. влязлото в сила съдебно решение е правилно, отразява действителното правно положение между страните и е задължително дори за третите лица, неучаствали в процеса. Ето защо в случая административният орган е бил длъжен да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт и да възстанови на земеделския производител сумата предмет на отменения, като незаконосъобразен, АУПДВ без значение дали той е бил отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на друго основание. При така изложените мотиви настоящият състав намира, че оспорваното уведомително писмо е нищожен административен акт, решаващият съд е следвало да прогласи тази нищожност и да върне преписката отново на административния орган, за да се произнесе по искането. Предвид изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касационния жалбоподател разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 222, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение