Решение № 13015 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2011 г.

Решение № 13015 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Надежда Здравкова Николова, чрез пълномощник адв. Мария Михова, срещу решение № 732 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 2476/2010 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи претенцията изцяло, ведно с всички законни последици. Ответникът кметът на Столична община Район "Младост" се представлява от упълномощения мл. юрисконсулт Цицкова, която представя писмени бележки, в които поддържа, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 предложение пето от АПК, е отхвърлена жалбата на Надежда Николова Здравкова срещу Заповед № РД-58-13/6.04.2009 г. на кмета на Столична община Район "Младост", с искане за обявяване на нейната нищожност. Изводът, че оспорването е неоснователно, е направен въз основа на събраните доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. С процесната заповед, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Младост" 2, бл. 208, вх. 2, ет. 11, ап. 76, състоящо се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещения (АОС №-805/01 г. на СО - район "Младост") от Надежда Николова Здравкова, която го владее без правно основание, тъй като с влязла в сила Заповед № РД-58-45/16.07.2008 г. на кмета на Район "Младост" е прекратен сключения договор за наем по ЗОС. Поради просрочие на жалбата и с оглед направеното уточнение в нарочна писмена молба от 9.07.2010 г., съдът правилно е приел, че предметът на делото е ограничен до преценката за наличието на основания за нищожност на оспорения акт. Въз основа на установените от теорията и съдебната практика критерии за разграничаване на нищожност от унищожаемост, обосновано и законосъобразно е прието, че процесната заповед не е засегната от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Неоснователни са доводите в жалбата за нищожност поради липса на годно правно основание. Заповедта е издадена от кмета на СО, район "Младост", на основание чл. 65, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗОС и чл. 34 от НРУУРОЖТСО, поради прекратен наемен договор със заповед № РД-58-45/16.07.2008 г. която е съобщена на касаторката по реда на чл. 61, ал. 3 АПК и е влязла в законна сила. Имотът е общинска собственост и се държи без правно основание. Условията за издаване на заповед за изземване на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС са налице и затова правило оспорването е отхвърлено. Визираните в жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК не се установяват. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и въз основа на своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Столична община Район "Младост" разноските по делото в размер на сумата 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,