Решение № 2466 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2020 г.

Решение № 2466 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Атанасова, чрез адв. Минков като процесуален представител, против решение № 851/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3341/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна и община Аврен не вземат становище. Ответниците - Ж. Ненкова, Н. Ненков и М. Ненчева, чрез пълномощника си адв. Братоева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - Варна от П. Атанасова е оспорена заповед № 18-11512/04.11.2019 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], състоящо се в отразяване на граници на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 04426.502.155 в съответствие с УПИ ХV-382, кв. 57 по регулационен план, одобрен със заповед № 204/12.07.1994 г. на кмета на община Аврен. Административният акт е издаден по заявление на жалбоподателката и скица-проект към него, с което е поискано да се променят границите на ПИ с идентификатор 04426.502.155, като площта му се увеличи от 459 кв. м. на 578 кв. м. за сметка на съседните ПИ с идентификатори 04426.502.153 и 04426.502.156. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението в КККР е на основание непълнота или грешка, което е свързано със спор за материално право между заявителя и собствениците на засегнатите имоти, представляващ пречка за одобряването му преди спорът да бъде разрешен от гражданския съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспорената заповед. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, както и посочване на мотивите за постановяване на отказа, а именно наличието на спор за собственост поради постъпили възражения от заинтересовани лица - собственици на засегнатите имоти досежно искането за изменение на кадастралната карта и регистър на [населено място]. В заповедта са посочени и правните основания за издаването й, които кореспондират на фактическите основания. Допуснатата в разпоредителната част на акта очевидна фактическа грешка, съставляваща погрешно изписан идентификатор на ПИ като 10135.502.155 вместо 04426.502.155, подлежи на отстраняване от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. По делото е установено, че действащата КККР на [населено място] е одобрена през 2015 г. и в нея е нанесен ПИ с идентификатор 04426.502.155. Със заявлението до административния орган жалбоподателката в качеството й на съсобственик на този имот прави искане да се извърши изменение на КК с цел привеждане на имотните граници в съответствие с регулационните такива на УПИ ХV-382 по регулационния план на [населено място], одобрен през 1994 г. Видно от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза и комбинираната скица към него дворищната регулация по действащия регулационен план от 1994 г. не е приложена. С исканото изменение безспорно се засягат съседните ПИ с идентификатори накрая 153 и 156, чиято площ се намалява. Собствениците на втория имот като заинтересовани лица, вписани в КР, подават възражения в административното производство, като сочат, че границите на имотите съответстват на предходните планове, въз основа на които са съставени документите им за собственост. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ на началника на СГКК-София е законосъобразен на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. При установеното застъпване с исканото изменение на ПИ с идентификатор накрая 155, с границите на ПИ 153, публична общинска собственост и с границите на ПИ 156, собственост на ответниците Н. и Ж. Ненкова, срещу което община Аврен възразява при съдебното обжалване, а физическите лица - и в хода на административното производство, се формира спор за материално право, който е пречка за допускане на изменението в КККР преди да бъде разрешен. Без значение е по какъв начин са наименовани възраженията, подадени пред административния орган, след като обективират изрично несъгласие с исканото изменение на КК от страна на заинтересованите лица. Поради това, като установява наличието на спор за материално право и забраната на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР за одобряването му преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд, съдът прилага правилно материалния закон. Обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу постановения отказ е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците Ж. Ненкова и Н. Ненков, касаторът следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 600 лева за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договори за правна защита и съдействие от 06.08.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение