Решение № 12282 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5528/2015 г.

Решение № 12282 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5528/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП против решение № 1929/23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6122/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Г и Т Технологии" ЕООД против акт за прихващане и възстановяване № 1406994/24.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта му, в която е потвърден с решение № 877/19.05.2014 г. на директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП. Съдът, по жалбата, е отменил акта и е върнал преписката на органа по приходите, издал обжалвания акт за прихващане и възстановяване в частта за определяне на лихвата за забава, вкл. крайния момент, за който се дължат лихви за забава, при спазване на задължителните указания за приложението на материалния закон, изложени в мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не може да бъде споделено възражението за погасено по давност право на лихви за забава. В чл. 128, ал. 1 изр. последно от ДОПК изрично е въведено правилото, че може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Неправилно, при установените по безспорен начин факти, са интерпретирани разпоредбите на чл. 129, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 92, ал. 10 от ЗДДС - "данък подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или поради отпаднало основания, (включително при отмяна на акт), в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. " Анализът на цитираната правна уредба в светлината на тълкуването на СЕС на разпоредбите за лихви за забава в Директивата за общата система на ДДС обосновава извод за крайна дата за изплащане на лихви съобразно чл. 92, ал. 10 ЗДДС - до изплащане на данъка или издаване на АПВ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответника, в тази връзка, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски н размер на 1500 лв за един адвокат, за което по делото са представени доказателства за реалното им плащане. Не е налице възражение за прекомерност и съдът не може служебно да се произнася по този въпрос. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав