Решение № 15343 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12856/2018 г.

Решение № 15343 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12856/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Мохамад, [гражданство], чрез пълномощник, против решение № 5022 от 26.07.2018 г. по адм. д. № 5731/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364 з-576/12.04.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" при СДВР - МВР за продължаване на принудителното настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ от 20.04.2018 г. до 9.10.2018 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че не са доказани материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване. Според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до необоснован извод за законосъобразност на акта. Твърди, че не е доказана предполагаема възможност за извеждане на чужденеца от страната. Счита, че последвалата съдебна отмяна на издадена заповед за прилагане на ПАМ "експулсиране" сочи на отсъствие на предпоставките на издаване на акта и неразумност на принудителното настаняване. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че със заповед №з-1036/20.04.2017 г. на председателя на ДАНС на сирийския гражданин Х. Мохамад е приложена ПАМ "експулсиране". Във връзка с изпълнението на принудителната административна мярка, със заповед № 5364 з-2053/18.10.2017 г. чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ, тъй като не е представил валиден документ за самоличност. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 5364 з-576/12.04.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" при СДВР - МВР е продължено принудителното настаняване на Х. Мохамад до 9.10.2018 г. Административният орган подробно е обосновал необходимостта от продължаване на мярката с фактите и заключенията, изложени в предложението от 11.04.2018 г. на началник-отдел ПНМ-ДМ. От доказателствата по делото съдът е установил, че чужденецът е декларирал невярно обстоятелство - че е непълнолетен. Съгласно направеното медицинско изследване, лицето е на видима възраст [възраст]. Изложените в предложението факти не са оборени по никакъв начин от жалбоподателя. Чужденецът е подписал декларация, че не възразява да бъде върнат в Република Турция по линия на реадмисията. Но това намерение е опровергано от твърденията му пред представител на Посолството в Сирия, където заявил, че ще остане в България, ще направи опит да получи пари от роднини в Турция и да стигне до страна от Западна Европа, макар и без документи. В предложението за продължаване на принудителното настаняване, инкорпорирано в мотивите на издадената заповед, подробно са описани действията на българските компетентни органи за извеждане на чужденеца от страната. Въз основа на тези релевантни факти първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Посочил е, че лицето е с отнет хуманитарен статут към датата на издаване на заповедта, предвид данните за издадено решение № 13928/18.07.2017 г. на ДАБ. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. От доказателствата по делото е безспорно установено, че Х. Мохамад няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му по линия на реадмисията. Към датата на издаване на заповедта, от една страна, чужденецът е подписал декларация за доброволно връщане в Република Турция, а от друга, след проведено събеседване със сирийски представители в Република България недвусмислено е заявил, че няма да напусне страната и след като получи пари от роднини в Турция ще тръгне към Западна Европа, макар и без валидни документи. Фактът, че лицето не е заявило истинската си възраст, а се е представило за пълнолетно, също недвусмислено сочи за неговите действителни намерения, които не са включвали доброволно съдействие за изпълнение на мярката "експулсиране". Наред това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. С оглед посоченото настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на Х. Мохамад могат да бъдат предприети други ефективни мерки. Към датата на издаване на заповедта и към момента на постановяване на съдебното решение са съществували пречки за изпълнението на приложената ПАМ. От друга страна българските миграционни служби, въз основа на двустранни споразумения, са потърсили съдействие от Република Турция, като процедурата към релевантния момент не е приключила. Освобождаването на лицето е могло да доведе до укриването му предвид това, че е влязъл в страната не по установения от закона ред, укрил е действителната си възраст и е без документи. Предвид липсата на доказателства за валиден адрес и средства за издръжка, не е имало основания за замяна на мярката с налагане на по-лека такава. Срокът на принудителното настаняване е определен от административния орган законосъобразно - до 9.10.2018 г., когато е изтекла допустимата по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ продължителност на задържането. Касаторът представи в настоящото производство служебна бележка от 9.10.2018 г. на началника на отдел СДВНЧ, от която е видно, че чужденецът е освободен поради изтичане на 18-месечния срок. Представи също и съдебно удостоверение от Върховния административен съд, от което е видно, че заповедта за прилагане на ПАМ "експулсиране" е отменена с влязло в сила съдебно решение от 18.10.2018 г. Заповедта за експулсиране е с допуснато предварително изпълнение по закон. Този акт, като основание за принудителното настаняване, е отменен по съдебен ред след издаване на оспорената заповед. Неоснователно е твърдението на пълномощника на касатора, че предприеманите от страна на българските миграционни органи действия по изпълнение на ПАМ "експулсиране" са били насочени към брата на жалбоподателя. За това твърдение не са посочени никакви доказателства, както и такива не се съдържат по делото. Чужденецът се е представял като Х. Мохамад, който бил известен и с имената Х. Мохамед. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Х. Мохамад срещу заповед № 5364 з-576/12.04.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" при СДВР - МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Дирекция "Миграция" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд