Решение № 6960 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2019 г.
ВАСVIII отделение09.05.2019 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 524/25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4561/2018 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА "М Лизинг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, жк София Бизнес център, сграда А, ет. 4, офис2, Околовръстен път № 260, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Обжалване и и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 643 лв. /шестстотин четиридесет и три лева/ за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6960 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "М Лизинг" ЕАД, правоприемник на "И АР Би Лизинг" ЕАД, обжалва решение № 524/25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4561/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Поддържа, че са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, водещи до неправилност на решението. Развива доводи в касационната жалба и в становище по съществото на спора на процесуалния представител адв. С. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на потвърдения с него ревизионен акт, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП"София при ЦУ на НАП, представляван от юрск. В., моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството и ревизирано лице /РЛ/ против ревизионен акт /РА/ № Р-29002916002792-091-001/23.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 412/23.03.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който за РЛ са установени задължения за лихви в общ размер на 6276,50 лв., произтичащи от закъсняла корекция на ползван данъчен кредит за погинали лизингови активи. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице за лихви по процесния РА. От фактическа страна е установено, че по отношение на 14 бр. МПС, описани в РД, РЛ е направило корекция на ползвания от него пълен данъчен кредит за придобиване на същите автомобили, за което са съставени протоколи. Задължението по РА представлява начислени от приходните органи лихви върху подлежащите на корекция суми – данък в размер на ползвания данъчен кредит по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е отчел спорът между страните като правен и формиран относно началния момент, от който задължението за начисляване на данък е станало дължимо – от момента на настъпване на съответното събитие – кражби или ПТП, според приходните органи, или от момента, в който документално са установени обстоятелствата на настъпила кражба или ПТП, съответно чрез издаване на краен документ за тотална щета от застрахователя, или при прекратяване на издирване на откраднато МПС и др. – според РЛ. Първоинстанционният съд законосъобразно е възприел по смисъла на чл. 79, ал. 4 ЗДДС, че начисляването на данъка по ал. 1 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство и това е периода, в който са настъпили обективните факти от действителността – унищожаването на автомобилите или установяване на липсата им. Правилно е прието, че последващите действия на компетентните органи и издаваните от тях актове във връзка с вече настъпилите факти имат констативен, а не конститутивен характер. При евентуална последваща промяна в установените факти и обстоятелства относно липса или пълна щета на МПС е налице възможност за анулиране на издадените документи по чл. 79, ал. 4 ЗДДС. Правните изводи на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Направените в същия смисъл оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Пред настоящата инстанция касаторът за пръв път навежда и довод за незаконосъобразност на решението поради издаване на РА в нарушение на материалния закон и предвид противоречие с правото на ЕС. Твърди, че в случая относно 14-те погинали МПС са налице договори за финансов лизинг, по силата на които РЛ и лизингодател ги предоставя за ползване на лизингополучатели, на които се прехвърлят всички рискове и и изгоди и които придобиват фактически стоките като свой дълготраен актив. В тази връзка се твърди, че лизингополучателят е този, който придобива право на приспадане на данъчен кредит при сключване на договора за финансов лизинг, тъй като фактически придобива дълготраен актив / в тази връзка решение С-118/11 на СЕС/ и съответно извършването на корекция на ползвания данъчен кредит, ако са налице условията за това, също следва да бъде извършена от лизингополучателя. Възражението е неоснователно за данъчните периоди, за които е извършена корекцията и преди изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ЗДДС, в сила от 01.01.2017 г. В случая данъчните периоди са при предходна правна уредба и освен това задължението, установено с РА е за лихви, т. е. като такова има акцесорен характер по отношение на задължението за начисляване и заплащане на данъка по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Този данък в случая безспорно е начислен от РЛ, за което са издадени съответните протоколи и счетоводни записвания. В случая дължимостта на данъка от лизингополучателя не е предмет на спора, нито са налице данни относно релевантните обстоятелства, вкл. дали ДК е ползван от лизингополучателите. Налице са предпоставките за дължимост на данъка, съответно на лихви върху него при късно начисляване, както е в процесния случай, от страна на РЛ като регистрирано лице, което изцяло е ползвало ДК за придобити от него стоки, впоследствие унищожени или липсващи. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, нито при проверка на решението за съответствие му с материалния закон се установяват пороци на същото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК и в минималния размер съобразно материалния интерес на спора по Наредба № 1 към ЗА - 643 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,